Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на Решаващ орган при Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, представляван от старши юрисконсулт, срещу Решение № 2025/24.03.2016 г. по административно дело № 2103 по описа на Административен съд София-град за 2016 г. Твърди се, че решението е недопустимо, постановено по просрочена жалба, неправилно поради съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От съда се иска да обезсили, алтернативно да отмени атакувания съдебен акт.

Ответната по касационната жалба страна се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за допустима, но неоснователна. Счита, че атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Излага доводи по същество.

Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, за който атакуваният акт е неблагоприятен и в сроковете по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред АССГ е образувано по жалба на Н. С., гражданин на А., срещу Решение с № ДС-4950/15.01.2016 г. на Решаващ орган при ДАБ към Министерски съвет на Р България, с което е прекратено производството по определяне на държава компетентна да разгледа молбата за предоставяне на статут на лицето. Жалбата пред АССГ е депозирана на 25.02.2016 година, а решението на решаващия орган е връчено на лицето на 29.01.2016 година. С определение, постановено на основание чл. 161 от АПК, съдът е възстановил срока на обжалване на решението, като е взел предвид поведението на административния орган и личностните особености на жалбоподателя.

Първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него решение е индивидуален административен акт по смисъла на чл....