Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С решение № 121 от 11.08.2016 г. по административно дело № 401/2015 г., Административен съд – Сливен е отхвърлил като неоснователна жалбата на [фирма] [населено място] против мълчалив отказ на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) - Сливен, за увеличение на определените регулативни стандарти с протокол № РС–IV 250-1/05.10.2015 г. в частта направление за СМД (специализирана медицинска дейност за разликата от 40 до 100 броя и в частта направление за МДД (медико-диагностична дейност) за разликата от 350 до 500 лева за четвъртото тримесечие на 2015 г.
Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от [ЮЛ]
, [населено място], чрез повереника адв. Д.. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 от АПК (нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост), касаторът моли решението на съда да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, или (в условията на евентуалност), след отмяната на първоинстанционното решение ВАС да постанови решение по съществото на спора, с което да отмени мълчаливия отказ на директора на РЗОК – Сливен, като коригира определените регулативни стандарти с протокол № РС–IV 250-1/05.10.2015 г. в частта „Направление за специализирана медицинска дейност“ (бл. МЗ НЗОК № 3) за разликата от 40 до 100 броя и в частта “Направление за медико-диагностична дейност“ (бл. МЗ НЗОК № 4) за разликата от 350 до 500 лева. Другият му пълномощник адв. К. в съдебно заседание поддържа касационната жалба, като навежда и довод за липса на представителна власт на процесуалния представител на директора на Районната здравноосигурителна каса – Сливен. Претендира и присъждане на деловодните разноски.
Ответникът по касация – директорът на Районна здравноосигурителна каса - Сливен, в писмени бележки моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на първоинстанционния съд да се потвърди като законосъобразно.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Развитите доводи от касаторовия повереник не опровергават правните изводи на съда.
Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството по реда на чл. 126 и следв. от АПК пред тричленния състав на Върховния административен съд е оспореният мълчалив отказ на директора на Районна здравноосигурителна каса - Сливен да коригира определените регулативни стандарти с протокол № РС–IV 250-1/05.10.2015 г. към Индивидуален договор № 200250/13.02.2015 г в частта „Направление за специализирана медицинска дейност“ (бл. МЗ НЗОК № 3) за разликата от 40 до 100 броя и в частта “Направление за медико-диагностична дейност“ (бл. МЗ НЗОК №4) за разликата от 350 до 500 лева. Искането за коригиране на определените му регулативни стандарти е направено от д-р М. Г. в качеството й на управител и едноличен собственик на капитала на лечебното заведение с молба вх. № 29-05-85-16/02.12.2015 г.
По делото е представено писмо изх. № 29-05-85/09.12.2015 г., с което директорът на РЗОК - Сливен е уведомил д-р Г., че РЗОК – Сливен е изпълнила задълженията си по чл. 9, ал. 3, т. 2 от Правилата за реда за определяне на броя на назначаваните специализираните медицински дейности (СМД) и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности (МДД) към договорите с изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ за 2015 г., приети с решение на НС на НЗОК № РД-НС-04-8/27.01.2015 г. и съгласувани с УС на БЛС, като е посочил, че допълнителният брой/стойности са получени от лечебното заведение с протокол РС–IV 250-2/27.11.2015 г. за четвъртото тримесечие на 2015 г.
Атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт – мълчалив отказ /в частта, в която липсва произнасяне от административния орган по искането/, приравнен по правни последици на изричен такъв, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна.
Обжалваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 от АПК.
Решението на Административен съд - Сливен, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Съдът е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.
Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства и компетентно изготвеното от вещото лице заключение по назначената по делото съдебно–икономическа експертиза, както и съобразно приложимата в случая нормативна уредба, първоинстанционният съд е приел за установено, че мълчаливият отказ, приравнен напълно по силата на правна фикция на изричен отказ на директора на РЗОК – Сливен относно частта „Направление за специализирана медицинска дейност“ (бл. МЗ НЗОК № 3) за разликата от 40 до 100 броя и в частта „Направление за медико-диагностична дейност“ (бл. МЗ НЗОК №4) за разликата от 350 до 500 лева, е законосъобразен административен акт. Не може да бъде кредитирано твърдяното от касатора становище, че оспорваният отказ е незаконосъобразен, тъй като не отговарял на изискванията съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за липса на фактически и правни основания за издаване на акта. Макар и мълчаливият отказ да не отговаря на изискванията за форма и съдържание на чл. 59 от АПК, юридически е приет за административен акт, който подлежи на оспорване (т. 8 от Постановление № 4/22.09.1976 г. по гр. д. № 3/1976 г. на Пленума на ВС), а от формулировката на чл. 172, ал. 3 от АПК личи, че законодателят изрично допуска възможността мълчаливият отказ да не бъде отменян като процесуално незаконосъобразен акт. Първоинстанционният съд аргументирано е преценил мълчаливия отказ на директора на РЗОК - Сливен за законосъобразен, тъй като компетентност на съда е обосновано да прецени, дали административният акт отговаря на материалноправната уредба. Следователно твърдението, че първоинстанционният съд е иззел правомощията на администрацията, не може да бъде кредитирано.
М. Аивен съд - Сливен е установил, че тъй като за четвъртото тримесечие на 2015 г. в РЗОК - Сливен са подадени 79 молби от ПИМП за отпускане на допълнителен брой СМД и стойност на МДД, то същите са били удовлетворени до размера на зададения резерв, съобразно методиката, разработена във вътрешните правила на РЗОК - Сливен. Резервът е бил разпределен пропорционално между всички заявили коригиране брой СМД и стойност на МДД изпълнители на лечебни заведения с протокол от 27.11.2015 г., и понеже не са били налични остатъци за разпределение, не е било възможно да се удовлетвори изцяло молбата на касатора и да се отпуснат брой СМД и стойност МДД в целия поискан размер.
Съображенията, изложени в касационната жалба за това, че касаторът не е бил запознат с вътрешните правила на РЗОК - Сливен, също са необосновани, тъй като вътрешните правила са утвърдени от директора на РЗОК в изпълнение на задълженията му, произтичащи от чл. 72, ал. 1 от ЗЗО, но това не може да промени характера им на вътрешнослужебни актове, които не рефлектират върху правната сфера на изпълнителите на медицинска помощ (решение № 5404/27.04.2009 г. по адм. д. № 847/2009 г., VІ отд. на ВАС).
Доводите на процесуалния представител на касатора за неправилност на съдебния акт също не могат да бъдат споделени от настоящия състав. По делото е установено, че между лечебното заведение в качеството му на изпълнител на медицинска помощ и НЗОК като възложител е сключен индивидуален договор за оказване на първична извънболнична медицинска помощ. В срока на действието на договора на основание чл. 8, ал. 2 от горецитираните правила, изпълнителят на медицинска помощ е подал мотивирано искане до директора на РЗОК - Сливен да коригира определените с протоколите за четвъртото тримесечие на 2015 г. регулативни стандарти. В законоустановения срок директорът на РЗОК не се е произнесъл изцяло по молбата на лечебното заведение, поради което е налице формиран мълчалив отказ да се извърши исканата корекция в частта „Направление за специализирана медицинска дейност“ (бл. МЗ НЗОК № 3) за разликата от 40 до 100 броя и в частта “Направление за медико-диагностична дейност“ (бл. МЗ НЗОК №4) за разликата от 350 до 500 лева.
Направените в съдебно заседание възражения от касаторовия повереник адв. К., че процесуалният представител на директора на РЗОК - Сливен юрисконсулт В. е действал в производството пред първоинстанционния съд при липса на представителна власт и следователно съдебният акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, не се подкрепя от представените по делото доказателства. По делото на Административен съд – Сливен е представено валидно пълномощно от д-р А. В. в качеството му на директор на РЗОК - Сливен, с което е упълномощил съгласно чл. 32, т. 3 и чл. 33 от ГПК (Г. П. К.) главен юрисконсулт Д. В. да го представлява пред АС – Сливен по жалба на д-р М. Г. против протокол № РС-IV 250-1/05.10.2015 г. Извън горното, следва изрично да се отбележи, че защитата на процесуалните права на ответника не е предоставена на другата страна по делото.
Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже процесуалния представител на касатора, за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба като неоснователна, Административен съд - Сливен е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.
При установената по-горе неоснователност на главните искания в касационната жалба, неоснователна се явява и акцесорната им претенция за присъждане в полза на касатора на сторените от него деловодни разноски.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 121/11.08.2016 г. по административно дело № 401/2015 г. на Административен съд - Сливен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.