Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на П. Д. Т. от [населено място] срещу Решение № 2695 от 20.04.2016 г. по адм. дело № 8555/2014 г. по описа на Административен съд София град, ІІІ отделение, 49 състав.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на лицето срещу Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1400260 от 09.04.2014 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София в частта, в която е потвърден с Решение № 1083 от 17.06.2014 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - [населено място] при ЦУ на НАП.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че съдът не е обсъдил всички твърдения на касатора, както и не е анализирал детайлно доказателствата, събрани по делото. Посочва, че не са взети предвид определени суми, които следва да му бъдат възстановени, както и че органът по приходите е извършил прихващане на вземания, които не са посочени в чл. 128 от ДОПК и не са еднородни. Иска отмяната на АПВ в съответната част със законните последици. Претендира разноски.

Ответната страна - директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. А. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

От П. Д....