9О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1343
гр. София, 20.03.2025г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа, докладваното от съдия Н. Ш. гр. д. № 4679 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Булгартрансгаз“ ЕАД, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт А. М. против решение № 4388/19.07.2024г., постановено по в. гр. д. № 12693/2023г. по описа на Софийски градски съд.
С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционно решение № 14955/12.09.2023г. постановено по гр. д. № 72647/2021г. по описа на Софийски районен съд и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на А. Е. Н. с ЕГН [ЕГН], извършено с Акт за прекратяване № 137/29.10.2021г. на изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД,[ЕИК] на основание чл. 328, ал. 2 от КТ – поради сключване на договор за управление на дружеството, както и А. Е. Н. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност ръководител отдел „Анализи“, управление „Анализи и международна дейност“ в Централното управление на „Булгартрансгаз“ ЕАД.
В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените искови претенции да бъдат отхвърлени.
Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че трудовата функция на ищцата не е ръководна, а аналитична и има подпомагаща функция при вземането на управленски решения, при неотчитане на функциите свързани с ръководство на трудовия процес на служителите в ръководното от ищцата звено. В тази връзка съдът не е взел предвид събраните по делото доказателства, установяващи характера на служебните задължения на ищцата, както и че на същата е възложено да отговаря за структура от длъжности на предприятието, да организира целия ръководен процес на структурно обособено звено на работодателя, поради което независимо, че не е пряко подчинена на лицето, с което е сключен договор за управление, същата следва да се счете, че е част от ръководството по смисъла на чл. 328, ал. 2 от КТ.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация А. Е. Н., чрез процесуален представител адв. С. Л. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.
За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:
Въззивният съд приел за установени следните факти: страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор от 29.03.2007г., по силата на което ищцата заемала длъжността „ръководител отдел „Анализи“, в управление „Анализи и международна дейност“ в Централното управление на ответното дружество. С Акт за прекратяване № 137/29.10.2021г. на изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД, връчен на ищцата на 24.11.2021г., считано от 30.10.2021г. трудово правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 328, ал. 2 от КТ.
От длъжностната характеристика за длъжността „ръководител отдел „Анализи“ въззивният съд приел, че основните функции на длъжността са: анализиране на промените в европейските нормативни документи в сферата на природния газ; подпомагане на дейностите на управление на международни проекти; извършване на изследване и анализ на пазарната среда – купувачи, конкуренти, разпределителни канали, нормативна уредба, а включените в нея основни конкретни трудови задължения са: да съдейства на началника на управление „Анализи и международна дейност“ за управлението на проекти, финансирани със средства на световни финансови организации; да координира дейностите между отделите и управленията в дружеството, ангажирани с осъществяването на проекти и да организира провеждането на необходимите мероприятия в отделните етапи на проектите; да участва в разговори с компании, организации и институции, които предлагат съдействие, касаещо стратегическото развитие на дружеството; да следи международните отношения в газовия сектор, опита и развитието на големите газови компании и да информира текущото ръководство за това; да изучава лицензионната дейност на системните газопреносни оператори и операторите на газохранилища; да следи промените в европейското законодателство в сектор природен газ и да прави анализ на промените и отражението им върху работата на дружеството и др.
В исковата молба уволнението е било оспорено с доводи, че прекратяването на трудовия договор е осъществено от работодателя в нарушение на материалния закон; че заеманата от ищцата длъжност не е била ръководна по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ и че ищцата не попада в кръга на лицата очертани от тази разпоредба, а заеманата от нея длъжност е била със спомагателни функции; към момента на уволнението не е сключен нов договор за управление, нито е била утвърдена нова бизнес задача от УС, от НС или от едноличния собственик на капитала.
Въз основа на установените факти, от правна страна въззивният съд е приел, че основният спорен между страните въпрос е дали заеманата от ищцата длъжност преди уволнението - „ръководител отдел „Анализи“, в управление „Анализи и международна дейност“ представлява ръководна длъжност по смисъла на чл. 328, ал. 2 вр. § 1, т. 3 от ДР на КТ. Изложил съображения, че приложното поле на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 от КТ е ограничено до служителите от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, като това ограничение следва от целта на основанието – да се даде възможност на управителя да определи своя ръководен екип. Дали един служител е част от ръководството на предприятието или не, е определил като фактически въпрос. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 3 от ДР КТ обосновал, че в обхвата й са включени ръководителят и неговите заместници, но и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, т. е. и лицата, които упражняват функции по организиране и планиране на този процес, по разпределение на задачи между подчинени служители и работници в предприятието и по организиране на дейности, пряко свързани с ръководството на процеса и по спазването на трудовата дисциплина. Изтъкнал, че от съществено значение за определяне на една длъжност като ръководна са възложените на служителя трудови функции, както и мястото на длъжността в системата на управление на предприятието. Отбелязал, че то е приложимо по отношение на всички лица, на които е възложено управлението на трудовия процес във всяко едно отделно звено на предприятието. Приносът на различните звена за резултатите от работата на предприятието обаче съобразил, че не е еднакъв. Изхождайки от целта на основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 2 от КТ, а именно да улесни управителя за постигане на предвидените в бизнес плана стопански резултати като му дава възможност да формира ръководния екип, с който да работи за постигането на тези цели посочил, че то трябва да се прилага само по отношение на онези ръководни служители, които ръководят звена, от работата на които зависят стопанските резултати на предприятието, но не и по отношение на такива, които ръководят звена, от работата на които постигането на тези резултати не зависят. В този смисъл се позовал на съдебна практика на ВКС, която цитирал. Съпоставяйки вменените за длъжността изисквания и основни задължения, разписани в длъжностната характеристика на ищцата, достигнал до извод, че функциите на ищцата са свързани с изпълнение на координационни функции по отношение дейността на други отдели, както и спомагателни функции по отношение на началника на управление „Анализи и международна дейност“. Въпреки че дейностите са свързани именно с проучване на пазара, нормативната уредба, вкл. европейското законодателство и на международните отношения в газовия сектор, приел, че дейностите включени в обхвата на отдела, оглавяван от ищцата имат аналитичен характер и подпомагащи функции по вземане на управленски решения от началника на управлението, управителния съвет и др. ръководни длъжности по управление на международните проекти на дружеството. Изтъкнал в тази връзка, че на ищцата единствено е възложено да прави предложения до и да подпомага дейността на началника на управление „Анализи и международна дейност“. Обосновал извод за липса на управленски характер на заеманата от ищцата длъжност, който подкрепил и с извод, че ищцата не е вземала самостоятелни решения при осъществяваната дейност по разпределение на задачи между специалистите в отдела, както и в процедурата по одобряване на ползването на отпуск на специалистите в отдела. От приложени по делото заявления за отпуск посочил, че същите са съгласувани и със служител на отдел „Човешки ресурси“, а отпускът е одобрен от изпълнителния директор на ответното дружество. Извел решаващ извод, че правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ в случая не е било упражнено от работодателя законосъобразно, тъй като е осъществено спрямо служител, който не е част от ръководството на предприятието. Изтъкнал, че липсва специфичната цел, даваща право да бъде прекратен трудовият договор на ищцата на посоченото основание, а именно да бъде улеснен новият управител за постигане на предвидените в заложената от него програма стопански резултати, като формира нов ръководен екип, доколкото осъществяваната от ищцата трудова дейност е аналитична и подготвителна, която обезпечава правилността на решенията и другите дейности на ръководството, т. е. функциите й са единствено обезпечителни, а не са свързани със самостоятелно вземане на решения по целесъобразност, касаещи дейността на предприятието. Поради неприложимост на основанието по чл. 328, ал. 2 от КТ приел, че оспореното уволнение е незаконно, съответно, че предявеният главен иск, както и обусловеният такъв – основателни, в който смисъл постановил и крайния си акт.
Касаторът „Булгартрансгаз“ ЕАД обосновава наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК поставяйки следните правни въпроси:
1/ Достатъчно ли е да се установи при разглеждането на иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за уволнение на основание чл. 328, ал. 2 от КТ, че служител, който осъществява ръководство спрямо други служители и работници не е част от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ поради това, че не е пряко подчинен на ръководителя на предприятието, с когото е сключен договор за управление, а е организационно подчинен на друг служител от по-горестояща дирекция в съответното предприятие, т. е. съществува опосреденост от друг служител, стоящ в организационно – йерархическата структура между него и ръководителя на предприятието, с когото е сключен договор за управление?
2/ Ръководител на обособено звено в предприятието, който ръководи, разпределя, организира и контролира трудовия процес на подчиненото му звено, попада ли в обхвата на § 1, т. 3 от ДР на КТ?
3/ Попада ли в обхвата на § 1, т. 3 от ДР на КТ ръководител на обособено звено в предприятието, което има подпомагаща функция с оглед постигане на съответните производствени цели по предмета на дейност на работодателя?
4/ Може ли съдът по вътрешно убеждение да приеме за недоказани факти, за които са представени частни свидетелстващи документи, които не са оспорени от насрещната страна и за които не е открито производство по чл. 193 от ГПК?
Въпросите се сочат като разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решения по гр. д. № 1691/2016г., IV ГО; по гр. д. № 1621/2009г., III ГО; по гр. д. № 1358/2012г., на IV ГО; по гр. д. № 726/2011г., на IV ГО и др.
Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на обжалваното решение.
По поставените въпроси, за да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съдът съобрази следното:
Първите три въпроса от изложението са поставени във връзка с поддържаните от касационния жалбоподател доводи за неправилност на извода на въззивния съд, че ищцата не е била служител от ръководството на предприятието, за да е приложимо и законосъобразно упражнено правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 от ГПК.
Тези материалноправни въпроси са един /кой служител е част от ръководството на предприятието по смисъла на § 1 т. 3 от ДР на КТ/, зададен по три различни начина. Те са част от предмета на разгледания правен спор и са от значение за постановения резултат. По тях е налице установена практика на ВКС, която не е противоречива и е константна. Даденото от въззивния съд разрешение не противоречи на приетото в съдебната практика на ВКС, поради което не са налице сочените допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, които само в съвкупност с общото основание са уредени в закона като условие за приложение на касационното обжалване.
Първият въпрос, уточнен от настоящия състав, се свежда до това ръководна ли е по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ длъжност, която е подчинена непряко, а опосредено на управителя, респ., за да е ръководна една длъжност, необходимо ли е тя да е пряко подчинена единствено на управителя, с когото е сключен договор за управление на предприятието в хипотеза на чл. 328, ал. 2 от КТ.
Въпросът сам по себе си не е относим към решаващата правна воля на въззивния съд, който не е основал правния си извод, че заеманата от ищцата длъжност не е ръководна изключително и единствено на обстоятелството, че съгласно утвърдената правно-организационна форма в дружеството работодател, длъжността „ръководител отдел „Анализи“ не е пряко подчинена на управителя на предприятието, а на началника на управление „Анализи и международна дейност“.
Въпросът дали ръководител на обособено звено в предприятието, който ръководи, разпределя, организира и контролира трудовия процес на подчиненото му звено, попада в обхвата на § 1, т. 3 от ДР на КТ, предполага формирана от въззивния съд решаваща воля, че заеманата от ищцата длъжност е била ръководна. Такава воля въззивният съд не е обективирал в решението си, а обратно: съобразно основният предмет на дейност и установената система на управление при работодателя, от анализа на вменените за длъжността основни функции и конкретни трудови задължения, разписани в длъжностната характеристика на ищцата, въззивният съд е извел, че ищцата не е изпълнявала ръководни функции, а е изпълнявала координационни такива по отношение дейността на други отдели, както и спомагателни функции по отношение на началника на управление „Анализи и международна дейност“; че дейностите включени в обхвата на отдела, оглавяван от ищцата имат аналитичен характер и подпомагащи функции по вземане на управленски решения от началника на управлението, управителния съвет и др. ръководни длъжности по управление на международните проекти на дружеството; че ищцата е имала възложени функции да съдейства на началника на структурното звено, към което се числи заеманата от нея длъжност в отдел „Анализи“, в т. ч. да анализира промени в законодателството; да подпомага дейностите на управление на проекти; да извършва изследване и анализ на пазарната среда, а част от основните й трудови задължения са били оказване на съдействие на началника на управлението; координация на дейностите; подготовка на доклади и др. Подпомагащата функция на длъжността, въззивният съд отнесъл към дейността на структурното звено Управление „Анализи и международна дейност“, част от което е ръководеният от нея отдел „Анализи“, наред с отдели „Проекти и финансиране от ЕС“ и „Международна дейност“, съгласно щатното разписание на длъжностите в Централното управление на дружеството. Съгласно последното, в ЦУ на „Булгартрансгаз“ ЕАД съществуват 8 главни управления, обособени в отделни сектори, с по няколко отдела, оглавявани все от ръководители на отдели /44 на брой/. Функциите на ищцата като ръководител на един от трите отдела в Управление „Анализи и международна дейност“ отчел като неуправленски /неръководни/ – осъществяваната от ищцата трудова дейност обосновал, че е аналитична и подготвителна, обезпечаваща правилността на решенията и другите дейности на ръководството, т. е. функциите й не са свързани със самостоятелно вземане на решения по целесъобразност, касаещи дейността на предприятието насочена към постигане на стопански резултат. Във връзка с извършения анализ на тази плоскост, отчел и обстоятелството, че заеманата от ищцата длъжност не е била пряко подчинена на управителя, с когото е сключен договор за управление, а на началника на управление „Анализи и международна дейност“.
В практиката си ВКС последователно е разяснил, че оглед отговорността на управителя пред възложителя за постигането на определен стопански резултат по сключен помежду им договор за управление, с разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ на управителя е предоставена свобода за формиране на ръководен /управленски/ екип за изпълнение на бизнес програмата му, респ. на договора за управление. Основанието по чл. 328, ал. 2 от КТ намира приложение независимо дали служителят е пряко и непосредствено подчинен на управителя или е подчинен посредством други служители в управленската структура на предприятието. То е приложимо по отношение на всички лица, на които е възложено управлението на трудовия процес във всяко едно отделно звено на предприятието. Същественото е какви са трудовите функции, подчиненост и отговорности на длъжността. Преценката дали дадена длъжност е „ръководна“ се извършва конкретно за всеки отделен случай, като критериите за преценка в съвкупност включват – задълженията и отговорностите по длъжностна характеристика, мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието, както и същността на изпълняваните трудови функции. Основанието по чл. 328, ал. 2 от КТ е приложимо по отношение на служители, трудовите функции на които включват планиране, организиране, ръководене и контролиране на трудовия процес и работата им има определящо значение за стопанските резултати на предприятието, поставени с договора за управление. Ето защо съдът следва да изследва специфичните трудови функции и отговорности на длъжността, заемана от уволнения служител, както и йерархическата му подчиненост спрямо лицето, с което е сключен договор за управление и което има възможност да подбере свой ръководен екип с оглед постигане на поставената бизнес–цел. В този смисъл Решение № 257/15.05.2019г. по гр. д. № 4002/2017г., IV ГО; Решение № 123/13.09.2016г. по гр. д. № 117/2016г., IV ГО; Решение № 178/07.11.2016г. по гр. д. № 1838/2016г., III ГО; Решение № 68/07.04.2015г. по гр. д. № 2712/2014г., ІІІ ГО; Решение № 250/13.02.2014г. по гр. д. № 2682/2013г., III ГО и др.
Като е анализирал конкретните задължения и отговорности по длъжностна характеристика, мястото на длъжността в утвърдената обща структура на длъжностите в предприятието, основният предмет на дейност, както и същността на изпълняваните трудови функции, въззивният съд е съобразил тези правни разрешения и след подробен анализ на събраните по делото доказателства е приел, че задълженията на ищцата не включват самостоятелни правомощия по управление, организиране, планиране, разпределяне на задачи и контрол на трудовия процес, поради което заеманата от нея длъжност не се числи към ръководството на предприятието. При тази дейност въззивният съд не се е отклонил от установената практиката на ВКС, а е постановил акта си придържайки се към възприетите в нея правни разрешения.
Последният процесуален въпрос е поставен във връзка с доводите за неправилен анализ и интерпретация на доказателствата по делото и необоснованост на правните изводи в обжалваното решение, но е неконкретизиран. Обосноваността и законосъобразността на изводите на въззивния съд по конкретното дело не са част от предмета на касационното производство в неговата селективна фаза. Във фазата по чл. 288 от ГПК касационната инстанция не може да извършва преценка на доказателства и да променя фактическите изводи на въззивния съд по оплаквания на касатора, които насочват към необоснованост на обжалваното решение.
Позоваването на очевидна неправилност е формално и необосновано, поради което следва да се подведе изцяло под хипотезата на чл. 281, т. 3 от ГПК – касационно основание за отмяна на обжалваното решение, извън приложното поле на производството по чл. 288 от ГПК.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на 650 лв. – платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4388/19.07.2024г., постановено по в. гр. д. № 12693/2023г. по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Булгартрансгаз“ ЕАД,[ЕИК] да заплати на А. Е. Н. с ЕГН [ЕГН] сумата от 650 лева, представляваща разноски за касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.