Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение № 142/03.05.2010 г., постановено на основание чл. 172, ал. 2 от АПК по административно дело № 147/2010 г., Административен съд – Смолян е отхвърлил жалбата на К. Н. М.

срещу решение № 10/15.03.2010 г. на директора на Районно управление „Социално осигуряване” (РУСО) – Смолян, с което е оставено в сила разпореждане № 5903066180/16.02.2010 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” (ПО) при РУСО – Смолян.

Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от К. Н. М.

. Касаторът моли за отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост (касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК) и за решаване след това на спора по същество чрез отмяна на оспорените от него административни актове като незаконосъобразни. Тезата за неправилност на решението и незаконосъобразност на потвърдените с него административни актове се поддържа и в депозирано по делото писмено становище.

Ответникът по касация - директора на РУСО – Смолян, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима, но неоснователна и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Страните не оспорват установената по делото от Смолянския административен съд фактическа обстановка.

По делото е установено, че на 09.06.2003 г. е прекратено служебното правоотношение на К. Н. М. на основание чл. 253, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. На 11.06.2003 г. същият е назначен на работа в ГД „Охрана” по служебно правоотношение. С разпореждане № 31/08.03.2004 г. на ръководителя на ПО му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на основание чл. 69, ал. 1 и 2 от КСО, считано от 18.02.2004 г. (датата на подаване на заявлението). С разпореждане № 5903066180 от 16.02.2010 г. на ръководителя на ПО на ТД на НОИ – гр. С. е отменено разпореждане № 31 от 08.03.2004 г. и на Михайлов му е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 1 и 2 от КСО, защото лицето е било осигурявано за времето след 11.06.2003 г., както и към момента на подаване на заявлението (18.02.2004 г.). Михайлов е оспорил това разпореждане пред директора на РУСО - Смолян, който с решение № 10 от 15.03.2010 г. е отхвърлил жалбата и оставил в сила разпореждането от 16.02.2010 г.

За да не уважи жалбата на К. Н. М. първоинстанционният съд е приел, че наличието на осигуряване към датата на подаване на заявление за отпускане на пенсия е законова пречка за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което административният орган законосъобразно е отменил разпореждането за отпускане на пенсия за ОСВ.

Този извод на съда е необоснован и в противоречие с материалния закон, като има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК решение.

Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, но е извел неправилни изводи, които не се възприемат от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на неправилна преценка на събраните доказателства и е издаден в противоречие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби.

Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество са били допуснати в конкретния случай. Основателни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон.

Настоящата инстанция счита за необоснован извода на административния съд за неоснователност на жалбата на Михайлов срещу така постановените административни актове. Неправилно е тълкувана относимата за казуса норма на чл. 94, ал. 1 от КСО. Началната дата на пенсията е датата, на която кумулативно са налице две условия: правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст и прекратяване на осигуряването. Съгласно чл. 94, ал. 1 от КСО, пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, а за пенсиите за осигурителен стаж и възраст – от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. Ако документите са подадени след изтичане на шестмесечния срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. В случая К. Н. М. (придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при наличие на предпоставките по чл. 7, ал. 1 от Закона за пенсиите отм. ) след прекратяване на служебното му правоотношение с МВР през периода 09.06.2003 г. – 10.06.2003 г. (включващ два работни дни – понеделник и вторник) не е работил, не се е осигурявал и не е подлежал на осигуряване. Констатира се прекратяване на осигуряването за два дни, поради което са налице предпоставките за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а прекратяването й е незаконосъобразно. За да има прекратяване на осигуряването е необходимо да има поне един ден, в който лицето не работи и не се счита осигурено на някое от основанията по чл. 4 от КСО. При тези данни се налага извода, че по отношение на Михайлов са били налице предпоставките на чл. 94, ал. 1 от КСО към 18.02.2004 г., от която дата административният орган първоначално му е отпуснал пенсия за осигурителен стаж и възраст. След като лицето не се е осигурявало на основанията по чл. 4 от КСО за периода девети – десети юни 2003 г., ирелевантен в случая е факта, че към датата, на която е подадено заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст – 18.02.2004 г., Михайлов вече се е осигурявал на друго основание. Отпускането на личната пенсия за ОСВ е станало при наличието на условията за това, защото към момента на отпускането й той е придобил право на пенсия, имал е необходимия осигурителен стаж. Налице е било и второто условие за това - прекратяване на осигуряването. Такова прекратяване е налице, тъй като от датата, от която е прекратено служебното правоотношение, осигурителните плащания към НОИ са били прекратени и са възобновени впоследствие на друго основание. Действително заявлението му за отпускане на лична пенсия не е подадено в предвидения от закона шестмесечен срок, но това обуславя само отпускането на пенсията от датата на подаване на заявлението, а не от датата на придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването, и не води до извод, че правото на пенсия не е възникнало. С оглед на това тезата на първоинстанционния съд в мотивите на проверяваното решение, която е в унисон с развитите от пенсионния орган съображения: че прекратяване на осигуряването е следвало да бъде налице и към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, не може да бъде споделена. В случая съдът е допуснал правно-техническо смешение между понятията „придобиване право на пенсия” и „упражняване на придобитото право”, защото не е разграничил възникването на правото на пенсия като фактически състав от момента, от който пенсията, правото за която вече е възникнало, се изплаща. В този смисъл изводът на първата инстанция, че прекъсването на осигуряването за период от няколко дни след придобиването на правото на пенсия за ОСВ е без значение, при положение, че към датата на упражняване на правото лицето е подлежало на задължително осигуряване, е неправилен.

От горното явства, че при постановяване на атакуваният съдебен акт съдът е приложил неправилно материалния закон – чл. 94, ал. 1 от КСО, и правният му извод за законосъобразност на актовете на административните органи е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по

чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора

, с което подадената първоначална жалба се уважи като основателна.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 142 от 03.05.2010 г. по административно дело № 147/2010 г. на Административен съд – Смолян, и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ОТМЕНЯ

решение № 10/15.03.2010 г. на директора на Районно управление „Социално осигуряване” – Смолян и оставеното с него в сила разпореждане № 5903066180/16.02.2010 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при Районно управление „Социално осигуряване” – Смолян.

РЕШЕНИЕТО

е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ С. П.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. П./п/ Н. Г.

Н.Г.