О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 900София, 20.03.2025 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. ч. т. д. № 354/2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Застрахователна компания „Л. И. АД, [населено място] срещу определение № 402 от 26.11.2024 г. по в. ч. т. д. № 581/2024 г. на Пловдивски апелативен съд, потвърждаващо определение № 280 от 22.08.2024 г. по т. д. № 140/2023 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е оставено без уважение искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Частният касатор поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли за отмяната му и за неприсъждане на разноски в полза на ищеца, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. В условията на евентуалност, счита, че присъденото на адвоката възнаграждение следва да бъде намалено поради прекомерност. Изразява несъгласие и с извода, че върху определеното по реда на чл. 38 ЗЗД адвокатско възнаграждение следва да бъде начислен ДДС.

Като значими за изхода на делото, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ТПК са поставени въпросите: „1. В конкретния случай уредбата на НМРАВ следва ли легитимни цели, прилагането й от съда ще доведе ли до необосновано висока тежест за ответника, която е несъразмерна с фактическата и правна сложност на делото и неговия защитаван материален интерес; Въз основа на какви доказателства се преценяват съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, които подлежат на присъждане; 2. Трябва ли съдилищата да начисляват ДДС върху адвокатското възнаграждение за безплатна правна помощ“.

В подкрепа на заявените основания са посочени: определение № 3118 от 20.06.2024 г. по ч. гр. д. № 3461/2023 г. на ВКС, III г. о., определение № 1810 от 01.07.2024 г. по ч. т. д. № 2046/2023 г. на ВКС, II т. о., определение № 1690 от 20.06.2024 г. по ч. т. д. № 10971/2024 г. на ВКС, II т. о., определение № 3314 от 27.06.2024 г. по гр. д. № 3581/2023 г. на ВКС, IV г. о., определение № 3214 от 24.06.2024 г. по гр. д. № 858/2024 г. на ВКС, IV г. о., определение № 3211 от 24.06.2024г. по гр. д. № 824/2024 г. на ВКС, IV г. о. и решение от 25.01.2024 г. С-438/22 на СЕС.

Ответникът по частната касационна жалба – М. А. А. – оспорва същата и моли за недопускането й до разглеждане, респ. за оставането й без уважение по съображения в писмен отговор от 12.02.2025 г.

Настоящият състав намира, че производството по делото следва да бъде спряно.

С определение № 42767 от 29.11.2023 г. по гр. д. № 42769/22 г. Софийски районен съд е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) по следните въпроси:

1. „Доставка на услуги“ на смисъла чл.2, пар. 1, буква „б“, чл.24, пар. 1, чл.26, ал.1, буква „б“ и чл.28 от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС следва ли да се тълкува в смисъл, че включва: 1. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело. 2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ;

2. „Безвъзмездна услуга“ по смисъла чл.26, ал.1, буква „б“ от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява:

1. предоставянето на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело;

2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ;

3. „Възмездна услуга“ по смисъла на чл.2, пар. 1, буква „б“, чл.24, пар. 1 и чл.26, ал.1, буква „б“ от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ;

4. „Данъчно задължено лице“ по смисъла на чл.28 и чл.75 от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва да се тълкува в смисъл, че представлява:

1. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (pro bono) на страна по съдебно дело;

2. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (pro bono) на страна, която е спечелила дело и на адвоката (еднолично адвокатско дружество) му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ.

По преюдициалното запитване е образувано дело С-744/23 г. пред СЕС, което е висящо.

Доколкото поставеният от частния касатор въпрос по т. 2 е включен в предмета на посоченото дело, производството по настоящото дело следва да бъде спряно на основание чл. 631 ГПК до приключване на същото.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА производството по ч. т. д. № 354/2025 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение до приключване на производството по дело С-744/23 г. на СЕС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: