О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 361

гр. София, 10.10.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. С

ЧЛЕНОВЕ: 1. М. Ф

2. В. П

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 2551 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. Е. Д. против решение № 2274/28.03.2019 г., постановено по гр. д.№ 6079/2018 г. от ІІІ „в” състав на СГС.

Ответникът по жалбата я оспорва, с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, състав на СГС е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ са неоснователни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния СРС.

Съдът е приел, че когато работодателят претендира, че работникът не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа, той трябва да посочи кои качества липсват на работника, за да е възможна проверката дали тези качества в действителност са необходими и дали наистина те отсъстват у работника. Липсващите качества може да бъдат посочени както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на работника документ. Изричното посочване на отделните качества не е необходимо, ако е посочен начинът, по който работникът се справя с възложената работа и/или са посочени задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. Качествата на работника може да бъдат телесни и психични, наличието...