О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 670
гр. София, 09.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Р. Б, трето гр. отделение, в закрито заседание на 18.09.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 2231/19 г., намира следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. А. Я., подадена чрез адв. Р. Б., срещу въззивното решение на Апелативен съд В. Т по гр. д. № 449/18 г. и по допускане на обжалването. С обжалваната част от въззивното решение е отхвърлен над сумата от 800 лв. до пълния размер от 26 000 лв. предявеният от касатора срещу Прокуратура на РБ иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл. 325, ал. 5, във връзка с ал. 1 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Намира, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото са въпросите: 1. Ограничава ли се императивното правило на чл. 10 ГПК в случай, че бъде отказан разпит на непълнолетно лице /независимо от разписаното в чл. 139, ал. 1 ГПК, във вр. със ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО)/ под предтекст възрастта на това лице, вместо което да се даде възможност страната да докаже фактите и обстоятелствата от значение по делото с друг свидетел, чиито възприятия не са толкова пълни;...