№ 668

София 07.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П. ЧЛЕНОВЕ: И. П. М. Р.

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 1647 по описа за 2019г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. Й. С., чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно решение № 2985 от 18.12.2018г. по в. гр. д. № 3427/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 6.03.2018г. по гр. д.№ 98/2017г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е осъдена Прокуратурата на РБ да му заплати, на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление за разликата над 6 000лв. до 11 000лв. и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен иска му срещу Прокуратурата на РБ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 6 000лв. В останалата част, в която искът е уважен да разликата от 4 000лв. до 6 000лв. и е отхвърлен за разликата над 11 000лв. до 80 000лв. решението е потвърдено.

Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл. 280 ал. 1 т. 1 по поставен въпрос, касаещ преценката на всички релевантни обстоятелства с оглед прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД. Сочи конкретна съдебна практика, с която обосновава твърдението си, че е присъдено обезщетение в „твърде занижен размер”. Като основание за допустимост навежда и очевидна неправилност по чл. 280 ал. 2 ГПК, без да излага доводи в какво се изразява тя.

Срещу подадената от касационна жалба не е постъпил отговор.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:

Въззивният съд е преценил като справедлив размер на обезщетение от 6 000лв., като е съобразил: спецификата, характера и тежестта на повдигнато обвинение за умишлено деяние, от общ характер, по чл. 115, вр. чл. 20 ал. 2 НК, изменено впоследствие в по-тежко по чл. 199, ал. 2, т. 2, изр. 1, вр. чл. 198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 НК, характеризиращо се с изключителна обществена опасност, взетата мярка за неотклонение „задържане под стража” за срок от една година, след което е изменена в „подписка”, продължителността на производството от около 4 години, възрастта на лицето /42г./, наличието на многократни предишни осъждания за кражби, както и факта, че по същото време е бил подсъдим и по друго дело, по обвинение за деяние от общ характер, за което е ефективно осъден на шест месеца лишаване от свобода. Отчетени са и конкретно установените негативни последици за неговото душевно и емоционално състояние - стрес, притеснение, неудобство в социалните и професионални контакти, които са в обема на обичайните.

При тези мотиви на въззивня съд, настоящият съдебен състав намира, че по поставеният от касатора въпрос, не следва да се допуска касационно обжалване, доколкото не е налице посоченото от него специално основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Въпросът, касаещ начина, по който се определя обезщетението за неимуществени вреди, обусловен от преценката на всички релевантни обстоятелства, е решен от въззивния съд съобразено изискванията на ППВС №4/1968г. При постановяване на окончателния си акт /видно от гореописаните мотиви/, съдът подробно е преценил обстоятелства, от значение за спора и е изследвал конкретното им отражение върху личността на пострадалия. Определил е адекватния размер на дължимото обезщетение за реално причинените неимуществените вреди, след като е съобразил установените факти, обсъдил е всички доказателства, както и наведените възражения, произнесъл се е по изложените доводи, преценяйки както обстоятелствата, обуславящи по - висок размер, така и тези, обуславящи по-нисък размер на обезщетение. Противоречие с конкретно цитираната от касатора съдебна практика не е налице и от същата не може да се изведе извод за основателност на твърдението на касатора за „твърде занижен размер” на присъденото обезщетение, тъй като съгласно указанията, дадени с Постановление №4 от 23.12.1968г. – всеки отделен случай е специфичен и дължимата преценка е индивидуална /доколкото за всеки отделен случай обстоятелствата, които се отчитат са различни/.

Не е налице и основанието по чл. 280 ал. 2 ГПК, доколкото очевидната неправилност предпоставя порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените от съда и страните процесуални действия, без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание, а в случая подобна хипотеза не е налице. Освен това, кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, а в случая страната не е изложила подобни доводи в подадената касационна жалба.

Мотивиран от изложеното, като счита, че не е налице нито едно от посочените от касатора специални основания за допустимост по чл. 280 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2985 от 18.12.2018г. по в. гр. д. № 3427/2018г. на Софийски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: