Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 51563 от 19.04.2017 г. на Ц. С. Д. чрез пълномощника й адвокат Х. С против решение № 1372 от 28.02.2017 г., постановено по гр. д. № 4822 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд, II-е състав, с което е потвърдено решение № II-67-167 от 25.08.2014 г. по гр. д. № 10563/2013 г. на Софийски районен съд, 67-ми състав в обжалваната му част за допускане на съдебна делба на поземлен имот с идентификатор *** при дялове 75/1488 ид. ч. за Ц. С. Д. и 1413/1488 ид. ч. за Д. Ц. Ц.-Д., както и решение от 2.02.2015 г. по гр. д. № 10563/2013 г. на Софийски районен съд, 67-ми състав за отхвърляне на молбата на Ц. С. Д. за допълване на решението от 25.08.2014 г. чрез произнасяне с диспозитив по отношение обект с идентификатор ****, като в останалата част /за допускане делба на построената в поземления имот вилна сграда с идентификатор **** и гараж с идентификатор **** при дялове 1/6 ид. ч. за Ц. С. Д. и 5/6 ид. ч. за Д. Ц. Ц.-Д., както и произнасянето по иска по чл. 76 ЗН и допускане на делба на имота в [населено място]/ първоинстанционното решение е прието за влязло в сила и по касационна жалба на Ц. С. Д. чрез пълномощника й адвокат Х. С против решение № 4313 от 15.06.2017 г., постановено по гр. д. № 4822 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд, II-е състав, с което е отхвърлено искането й за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1372 от 28.02.2017 г., постановено по гр. д. № 4822 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд, II-е състав.

Д. Ц. Ц.-Д. оспорва касационната жалба и претендира възстановяване на направените разноски.

С определение № 180 от 11.04.2019 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на решение № 1372 от 28.02.2017 г., постановено по гр. д. № 4822 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд, II-е състав в частта по допускане на съдена делба на поземлен имот с идентификатор *** и построените в него вилна сграда с идентификатор **** и гараж с идентификатор **** на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: за съобразяванетона материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: допустимо ли е въз основа на грешка при нанасянето на сграда в кадастралната карта съдът да постанови решение за допускане или недопускане на съдебна делба на части от нея, които се явяват нейни принадлежности.

Първият въпрос е относим към произнасянето на съда по довода на Ц. Д., че в съпружеската имуществена общност следва да се включи и сумата 160 лв., заплатена по време на брака за придадените по регулация * кв. м. Въззивният съд е приел за установено, че Ц. Д. и Д. Ц.-Д. са наследници /дъщеря и преживяла съпруга/ на С. И. Д., починал на 12.12.2010 г. Саморъчното универсално завещание на С. Д. от 4.06.2003 г. в полза на съпругата му Д. Ц.-Д. е намалено на основание чл. 30 ЗН с решение от 3.01.2012 г. по гр. д № 6543/2011 г. на Софийски районен съд с 1/3 като е възстановена запазената част на Ц. Д. от наследството на С. Д.. Бракът между С. Д. и Д. Ц.-Д. е сключен на 17.12.1972 г. Процесният урегулиран поземлен имот с площ от * кв. м. е придобит като празен от Д. Ц.-Д. при делба на наследствени имоти със съдебна спогодба от 30.11.1973 г., при която стойността му като получен реален дял е 1488 лв., а Д. Ц.-Д. и Н. Т. Ц. са заплатили за уравнение на дела на Л. Ц. Г. общо сумата от 900.00 лв. През 1982 г. е издаден нотариален акт за придобити * кв. м., придадени към парцела по регулация от * г., изменена * г. срещу заплатена сума от 160 лв. През 1991 г. е издаден констативен нотариален акт за правото на собственост на Д. Ц.-Д., придобито по приращение, върху построената в имота вилна сграда. При тези данни съдът е приел, че при делбата от 1973 г. Д. Ц.-Д. е заплатила по време на брака 450 лв. /доколкото не е уговорено друго, а общо заплатената от нея и Н. Ц. сума е 900 лв./, съответно съпружеска имуществена общност са станали 450/1488 ид. ч. от урегулирания имот, като след прекратяването й и възстановяването запазената част на ищцата правата в съсобствеността са 75/1488 ид. ч. за Ц. Д. и 1413/1488 ид. ч. за Д. Ц.-Д..

По отношение довода във въззивната жалба, че придобити в режим на съпружеска имуществена общност са още 160/1488 ид. ч., тъй като сумата от 160 лв. за придаваемите по регулация * кв. м. е заплатена по време на брака, съдът е приел, че видно от нотариалния акт от * г., сумата за придаваемите * кв. м. е заплатена с квитанция № 70/25.01.1972 г., т. е. преди сключване на брака и за съответната платена част не е възникнала съпружеска имуществена общност. Въз основа на експертното заключение е приет за неоснователен и довода, че се касае до придадени след делбата * кв. м. към имота, тъй като липсва придаване след изменението на плана и обособяването на нов парцел ** през * г.

Изводът на въззивния съд, че сумата от 160 лв. за придаваемите по регулация * кв. м. е заплатена преди сключване на брака е направен в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за съобразяването на материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ. В решение № 249 от 12.11.2012 г. по гр. д. № 270/2012 г. на II-ро гр. о. е дадено тълкуване, че официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа са се осъществили така както се твърди в документа - чл. 179, ал. 1 ГПК и до доказване на противното съдът е длъжен да счита, че фактите, отразени в официалния свидетелстващ документ, действително са се осъществили.

В случая в нотариален акт № *, том *, дело № */* г., с който е удостоверана собствеността върху придадените * кв. м. по утвърдената със заповед № 1572/5.08.1968 г. и заповед № 5/25.01.1972 г. регулация към парцел *-*, е посочено, че стойността на придаваемото място в размер на 160 лв. е платена с квитанция № 70 от 18.02.1982 г. Следователно изводът на въззивния съд, че сумата от 160 лв. е платена през 1972 г. е направен при несъобразяване с материалната доказателствена сила на официалния свидетелстващ документ, удостоверяваща, че пред нотариуса е била представена квитанция от 18.02.1982 г.

Допуснатото нарушение на нормата на чл. 179, ал. 1 ГПК обаче не се е отразило на правилността на съдебното решение в частта, с която са определени правата на съделителите от поземления имот. Съгласно тълкуването по т. 2 на ППВС № 5/1972 г. съпружеска имуществена общност стават вещите и имотите, придобити докато трае бракът, а моментът на придобиването се определя съобразно общите правила за прехвърлителното действие на съответния придобивен способ. Към момента, в който е извършено придаването по регулация, дворищно регулационния план има непосредствено отчуждително действие - според чл. 39, ал. 3 ЗПИНМ в момента на влизането в сила на дворищната регулация частите от дворни места, придадени към съседен парцел се считат за собственост на лицето, на което е принадлежал имотът, за който е отреден парцелът. Предвиденото заплащане на обезщетение /парично или имотно/, не е елемент от фактическия състав на отчуждаването и съответно не рефлектира върху момента на преминаване на собствеността, който настъпва от влизане в сила на заповедта, с която регулационният план е одобрен. Определеното обезщетение поражда само облигационни правоотношения между собственика на имота, от който се отчуждава част и този, притежаващ съседния имот, към който тази част се придава. В случая собствеността върху придадените по регулация * кв. м. /по плана от * и изменението от януари 1972 г./ е придобита от съсобствениците Н. Ц. и Д. Ц. преди последната да сключи брак със С. Д. през декември 1972 г.

С оглед изложеното въззивното решение в частта, с която са определени правата в съсобствеността на поземления имот на 75/1488 ид. ч. за Ц. С. Д. и 1413/1488 ид. ч. за Д. Ц. Ц.-Д. е правилно.

Вторият въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване е относим към изводите на въззивния съд относно предмета на делбата. В исковата си молба Ц. С. Д. е изложила твърдения и е поискала делба на една вилна сграда, построена в поземления имот, която в кадастралната карта е заснета като три сгради. Въззивният съд е приел, че до делба са допуснати самостоятелните обекти - вилна сграда с идентификатор **** и гараж с идентификатор ****, а от заключението на вещото лице се установява, че обект с идентификатор **** съставлява площадка към сградата с височина 0.50 м. над прилежащия терен, към която има излаз дневна и кухня, като служи за вход от дворното място, поради което не се касае до самостоятелен обект, който да се допусне до съдебна делба. Изложил е съображения, че не е налице необходимост в диспозитива на съдебния акт изрично да се отбелязва наличието на непълноти или грешки в кадастралната карта, тай като когато те не са свързани със спор за собственост, поправянето им се извършва по административен ред.

По този въпрос настоящия съдебен състав приема следното:

При приемане на Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г., т. 4 ОСГК на ВКС е изходило от посоченото в мотивите виждане, че одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие, от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите и отсъствието или наличието на запис или записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за собственост. Посочено е и, че съдебното решение, придружено от скица-проект, ще бъде основание за изменение на кадастралната карта от органите по кадастъра.

Дали застроен обект е самостоятелен обект на вещни права или не е се определя от нормативно уредените строителни правила и норми, а не от обстоятелството дали същия има идентификатор по кадастралната карта.

Предмет на съдебната делба могат да бъдат само вещни права. Когато се иска делба на определен самостоятелен застроен обект същия се допуска до делба заедно със своите принадлежности – чл. 98 ЗС. Когато в първата фаза на делбата бъде повдигнат спор или съдът въз основа на събраните доказателства констатира, че принадлежност към самостоятелен обект на вещни права е отразен в кадастралната карта с отделен идентификатор или сграда с повече от един самостоятелен обект е отразена като еднофамилна и с един идентификатор, респ. несамостоятелни помещения, съставляващи части от самостоятелния обект, са отразени с отделни идентификатори, в решението следва да се отрази констатираната грешка. Отразяването на изводите на съда относно наличието на грешка в кадастралната карта по отношение на застроен обект се извършва чрез посочване на действителния му юридически статут, като съдът следва да допусне до делба съсобствения застроен обект на вещни права съобразявайки се с установеното по делото, а не с начина на отразяване в кадастралната карта.

В случая въззивният съд неправилно е определил предмета на делбата по отношение по построената в имота сграда. От експертното заключение е установено, че е застроен един самостоятелен обект на вещни права, отразен в кадастралната карта с идентификатор ****. Погрешно в кадастралната карта с отделни идентификатори са отразени едно от помещенията в сградата, а именно гараж с идентификатор **** /когато сградата не е в режим на етажна собственост, гаражът е самостоятелен обект на вещни права щом има оградни стени и покрив и се намира извън сградата/, както и площадка към сградата с височина 0.50 м. над прилежащия терен, към която има излаз дневна и кухня, като служи за вход от дворното място /идентификатор ****/.

Изложеното обуславя отмяна на въззивното решение в частта, с която е индивидуализиран допуснатия до делба застроен самостоятелен обект на вещни права и постановяване на ново с оглед горните мотиви.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1372 от 28.02.2017 г., постановено по гр. д. № 4822 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд, II-е състав в частта, с която са определени правата в съсобствеността на допуснатия до делба поземлен имот с идентификатор ***.

ОТМЕНЯ решение № 1372 от 28.02.2017 г., постановено по гр. д. № 4822 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд, II-е състав в частта, с която е индивидуализиран допуснатия до делба застроен самостоятелен обект на вещни права като вилна сграда с идентификатор **** и гараж с идентификатор **** и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИНДИВИДУАЛИЗИРА допуснатия до делба застроен в поземлен имот с идентификатор *** самостоятелен обект на вещни права, както следва: еднофамилна жилищна сграда със застроена площ * кв. м. с идентификатор ****, в сутерена на която се намира несамостоятелно помещение-гараж, неправилно отразено в кадастралната карта с отделен идентификатор **** и ведно с принадлежащата й площадка към сградата с височина 0.50 м. над прилежащия терен, към която има излаз дневна и кухня, като служи за вход от дворното място, неправилно отразена в кадастралната карта с отделен идентификатор ****.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: