Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Б. Б. срещу решение № 6451/29.10.2014г. на Административен съд София-град по адм. д. № 11985 по описа за 2013г. Съдебното решение се обжалва: 1. в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата на Н. Б. срещу Ревизионен акт /РА/ № [ЕГН]/05.08.2013г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С.-град, потвърден с Решение № 1872 от 01.11.2013г. на директор Дирекция „ОДОП“ [населено място] при ЦУ на НАП, в частта, в която РА съдържа констатации за наличие на превишение на извършените разходи над получените приходи от жалбоподателката за 2006г. в размер на 7573, 50 лв, за 2007г. в размер на 222, 60 лв и за 2008г. в размер на 63011, 68 лв; 2. в частта му, с която е отхвърлена жалбата срещу РА относно установен данък за довнасяне по чл. 48 от ЗДДФЛ за сумата над 8230 лв.

Касаторът твърди неправилност на решението в обжалваната му част, поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че първоинстанционният съд неправилно оставил без разглеждане жалбата относно констатациите за превишение на извършените разходи над получените приходи. Изтъква, че въпреки липсата на данъчно бреме за нея, тези констатации утежняват положението на нейните родители, срещу които също е образувано ревизионно производство. Поддържа се и неправилност на изводите на съда, че е налице получен непаричен доход от СМР за 2011г., тъй като този извод противоречи на заключението на вещото лице и тъй като къщата в [населено място] е била построена през 2010г., а не през 2011г. Касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение, отмяна на установения с РА недостиг на парични средства за 2006, 2007 и 2008г....