О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 880 [населено място], 19.03.2025г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. № 1968/2024 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Дженерали Застраховане“ АД и по съвместна касационна жалба на Х. Г. Т., Т. Ж. Т. и Н. Ж. Н., чрез процесуални представители, против Решение № 580 от 15.05.2024 г. по в. гр. д. № 2660/ 2023г. на Апелативен съд – София, с което след частична отмяна и потвърждаване на Решение № 85 от 02.08.2023 г. по т. д. № 180/2022 г. на Софийския окръжен съд, като краен резултат „Дженерали Застраховане“ АД е било осъдено по предявени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ да заплати на Х. Г. Т., Т. Ж. Т. и Н. Ж. Н. по 15 000 лв. на всяка от тях.

Касационната жалба на „Дженерали Застраховане“ АД е насочена срещу частта на въззивното решение, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на застрахователното дружество да заплати на трите ищци по 15 000 лв. за всяка от тях. Поддържа се, че атакуваното въззивно решение е неправилно и незаконосъобразно, с оглед на което се претендира неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове, както и присъждане на сторените разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съдебен акт следва да бъде допуснат до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Формулирани са следните правни въпроси:

1. „Съдът задължен ли е при...