Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. А. И. против решение № 10 от 23.01.2015 г., постановено по адм. д. № 240/2014 г. по описа на Административен съд [населено място]. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд [населено място] е отхвърлил жалбата на А. А. И. против заповед № 792/31.10.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, с която служебното правоотношение на жалбоподателката за длъжността „директор“ на Областна дирекция [населено място] в Държавен фонд „Земеделие“ (ОД в ДФЗ) е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 вр. чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл.) - държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7 и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано.

Законосъобразен е изводът на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма като същата съдържа всички задължителни реквизити по чл. 108, ал. 1 ЗДСл., като подробно са описани фактическите и правни основания за издаването й. Правилно съдът е приел, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Законосъобразен и обоснован е и изводът на съда, че административният акт е издаден в съответствие с материалния закон.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че със заповед № 1424 от 31.07.2012 г. на основание чл. 9, ал. 1 от ЗДСл. жалбоподателката е назначена на длъжност „директор” на „Специализирана администрация“ на Областна дирекция [населено място] в Държавен фонд „Земеделие“. Преди това с допълнително споразумение № 2576 от 26.11.2009 г. към трудов договор И. е била назначена на длъжност „директор“ на Областна дирекция [населено място] в Държавен фонд „Земеделие“, считано от 01.12.2009 г. При тези данни законосъобразно първоинстанционния съд приема, че изискванията на чл. 107, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. са изпълнени и правото на административния орган да прекрати служебното правоотношение на държавния служител е упражнено в съответствие със закона. Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл предвижда прекратяване на служебното правоотношение от страна на административния орган без предизвестие, когато служителят е назначен при неспазване условията на чл. 7 от ЗДСл и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Нормата на чл. 7 от ЗДСл регламентира изискванията, към лицата за заемане на държавна служба (чл. 7, ал. 1 от ЗДСл) и въвежда ограничения за заемането на определена служба или извършването на определена дейност, като гаранция за професионалното, компетентно и добросъвестното изпълнение на служебните задължения и предотвратяване на конфликт между държавния и друг обществен или личен интерес (чл. 7, ал. 2 от ЗДСл). В случая правилно е преценено, че жалбоподателката е назначена на държавна служба без да отговаря на специфичните изисквания за заемане на длъжността - нарушение по чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, което съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Правилно е преценено, че служителката е назначена на длъжността „директор” на Областна дирекция [населено място] в Държавен фонд „Земеделие“, без да притежава необходимия професионален опит от седем години, предвиден съгласно разпоредбата на т. 33 от Класификатора на длъжностите в администрацията. Според последната норма, длъжността „директор” на областна дирекция в Държавен фонд „Земеделие“ е ръководна и за нея се изисква професионален опит от 7 години. Съгласно дефиницията на чл. 2, ал. 2 от Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията минималният професионален опит, необходим за заемане на длъжността, включва времето, през което служителят е извършвал дейност в област или области, които са свързани с функциите, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност. В случая за професионален опит на такава длъжност може да се приеме единствено опитът, който жалбоподателката е придобила, заемайки тази позиция с допълнителното споразумение сключено между нея и изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ на 26.11.2009 г., но както правилно е приел и административният съд, придобитият професионален опит от И. е недостатъчен за заемането на длъжността. Заеманите от жалбоподателката преди този период длъжности, не са ръководни по смисъла на цитираните разпоредби, а придобитият професионален опит не следва да бъде определен като време, през което служителят е извършвал дейност в област или области, които са свързани с функциите, определени в длъжностната характеристика за длъжността „директор“. В този смисъл направените с касационната жалба в обратна насока оплаквания се явяват неоснователни.

Доводите на жалбоподателката, че при определяне на изискуемия се професионален опит следва да се вземе предвид и времето, през което е заемала позиция като секретар и администратор в различни търговски дружества, са неоснователни, тъй като същите не са ръководни. В касационната жалба се сочи, че служителката е заемала длъжности, които са имали за задача да подпомагат именно служители на ръководни длъжности т. е. заеманите длъжности не са били с ръководни, а с помощни функции.

Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че професионалния опит се преценява от органа по назначаването и зависи до голяма степен от неговата субективна преценка. Напротив фактите

въз основа на които се определя професионалния опит са обективни и са точно посочени в нормата на чл. 2, ал. 2 от НПКДА.

С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото следва да се осъди А. А. И. да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата 420 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10 от 23.01.2015 г., постановено по адм. д. № 240/2014 г. по описа на Административен съд Ямбол.

ОСЪЖДА А. А. да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата 420 лв.(четиристотин и двадесет лева), представляваща юрисконсулско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: