Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационната жалба на [фирма] [населено място], чрез пълномощника му адв.А., против решение №21 от 08.01.2015 г. по адм. дело №2640/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу писмо изх. № МВ-01-24/25.08.2014 г. на директора на Б. дирекция за управление на водите И. район с център П.. Направени са оплаквания за неправилност на решението, основаващи неправилно приложение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска същото да бъде отменено и се постанови друго, с което да се отмени обжалвания административен акт.

Ответникът по жалбата, директорът на Б. дирекция за управление на водите И. район с център П. /БДУВИР/ чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима.

Производството пред Административен съд Пловдив се е развило по жалбата на [фирма], [населено място], против

писмо изх. № МВ-01-24/25.08.2014 г. на директора на Б. дирекция за управление на водите И. район с център П., с което е отказано провеждане на процедура по искано изменение на издадено на дружеството разрешително за водовземане от минерална вода – изключителна държавна собственост.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата, като е приел, че законосъобразно е отказано исканото от дружеството изменение, тъй като не са налице условията на чл. 73 от ЗВ, а освен това искането касае ново водовземно съоръжение, при което следва да бъде извършена преценка по реда на чл. 62, ал. 1 от ЗВ, във вр. с чл. 163, ал. 1 от Наредба №1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води. Решението е неправилно.

Безспорно е установено по делото, че с разрешение за водовземане от минерална вода №31610036/04.04.2012 г., издадено от директора на БДУВИР с център П., на титуляра на разрешителното, [фирма], [населено място] е предоставено правото на водовземане на минерална вода, за други цели, от находище „С. минерални бани” - №84 от Приложение №2 към чл. 14, т. 2 от ЗВ, водовземно съоръжение К. 1 и К. 2, като са определени и параметри на разрешеното водовземане. От титуляра на разрешителното е направено на 02.08.2013 г. искане за изменението му, с мотив, че минералната вода ще се използва от деца, предоставеното водовземане от К. 1 и К. 2 не удовлетворява нуждите, с оглед температурата на водата. Искането е за предоставяне на водовземане от Каптаж №6, където водата е с по-висока температура. Административният орган е постановил, че по подаденото искане процедура няма да бъде открита, защото съгласно изискванията на ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) /ЗВ/ и Наредба №1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води смяната на водовземно съоръжение от находище за минерална вода – изключителна държавна собственост не подлежи на изменение на разрешителното, а следва да се проведе процедура по прекратяването му и откриване на нова, за издаване на ново разрешително.

Изменение на разрешително може да се извърши от органа по чл. 52, ал. 1 от ЗВ служебно, при условията на чл. 73 и 74 и по молба на лицето, в полза на което е предоставено – чл. 72, ал. 1 от ЗВ, относима в случая редакция ДВ бр. 47 от 2009 г. Тогава, когато искането е от лицето, в полза на което е предоставено, компетентния орган проверява и изпълнението на условията на издаденото разрешително. В случая оспорения пред съда писмен отказ е на компетентен орган по чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ, директора на БДУВИР П., по подадено искане от притежателя на разрешително на основание чл. 72, ал. 1 т. 2 от ЗВ. Същият обаче не отговаря на изискването за съдържание, предписано от чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а именно наличие на фактически и правни основания за издаване на акта. В него от фактическа страна е налице посочване на част от съдържанието на издаденото разрешително, относно находището от което е разрешено водоползване, дебит и температура на водата, както и свободния ресурс и температура на сондаж №6 от находище „С. минерални бани”. В останалата му част обжалваният отказ съдържа извод, че смяната на водовземно съоръжение от находище за минерална вода – изключително държавна собственост не подлежи на изменение на разрешителното, а е необходимо да се проведе процедура по прекратяване на издаденото разрешително за водовземане и откриване на нова процедура за издаване на разрешително за водовземане от минерална вода от находище „С. минерални бани”, сондаж №6. Този извод се основава на „изискванията на ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) и Наредба №1 от 10 октомври 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води”. Това съдържание на административния акт не удовлетворява изискванията на Закон за изложение в административния акт на фактическо и правно основание за издаването му. Не може да се приеме за изпълнено изискването на закона акта да съдържа правно основание, при посочване в него само на заглавията на нормативни актове, както е в случая. В оспорения пред съда писмен отказ не се съдържа нито една правна разпоредба, основаваща го. Разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от АПК въвежда императивното изискване административния орган да издаде или откаже издаването на административния акт с мотивирано решение, съществен елемент от които мотиви са именно фактическите и правни основания, каквито в случая, основаващи разпоредителната му част, няма. Липсата на мотиви на административния акт основава незаконосъобразността му, като постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и задължително води до отмяната му. Като е приел обратното, административният съд е постановил неправилно решение. Всъщност съдебното решение извежда несъществуващи мотиви на обжалвания административен акт от установената по делото фактическа обстановка и доводите на ответника по жалбата, направени в хода на съдебното производство, недопустимо мотивиращи го в хода на съдебното производство.

С оглед гореизложеното съдът намира, че като е приел законосъобразност на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като постановено при неправилно приложение на закона. Вместо него следва да се постанови друго по съществото на спора, с което обжалваният писмен отказ на директора на Б. дирекция за управление на водите И. район с център П. директора се отмени като незаконосъобразен. Следва преписката да се изпрати на административния орган за произнасяне с акт, с формата и съдържанието, предписани от чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК по подаденото до него искане.

Касационният жалбоподател претендира да му се присъдят направени разноски в размер на 525 лева, от които 25 лева внесена държавна такса и 500 лева адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 11.12.2015 г., за които е представени списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Ответника по жалбата е направил в съдебно заседание възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от АПК. Съдът намира възражението за своевременно направено и основателно. Адвокатското възнаграждение е за процесуално представителство в касационно производство, което не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което платеното възнаграждение в размер 500 лв. е прекомерно и следва да се намали до размер, съобразен с Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, такъв по чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 и §1 от ДР от нея, а именно – 300 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 21/08.01.2015 г., постановено по адм. д. № 2640/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ писмен отказ

изх. № МВ-01-24/25.08.2014 г. на директора на Б. дирекция за управление на водите И. район с център П.. ИЗПРАЩА преписката на

директора на Б. дирекция за управление на водите И. район с център П. за произнасяне по заявление вх.№ МВ-01-24/02.08.2013 г. на [фирма] [населено място], ЕИК[ЕИК] при спазване указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решението.

ОСЪЖДА Б. дирекция за управление на водите И. район с център П. да заплати на [фирма], [населено място], [улица], ап. 14, ЕИК[ЕИК] сума в размер на 325 /триста двадесет и пет/ лева, съставляваща разноски му делото. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: