Производството е по чл. 15, ал. 4 от ЗКФН (ЗАКОН ЗА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР) (ЗКФН), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на [фирма] (в несъстоятелност), със седалище и адрес на управление в [населено място], район С., [улица], представлявано от Л. П. И. и Р. И. А. в качеството им на синдици, назначени с решение № 41 от 23.04.2015г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, срещу решение № 573-ПД от 13.07.2015г. на Заместник - председателя на Комисията за финансов надзор (КФН/Комисията), ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", с което е приложена принудителна административна мярка (ПАМ), като дружеството е задължено в 30-дневен срок от получаване на решението да представи в Комисията за финансов надзор /КФН/ годишен финансов отчет (ГФО) за дейността, със съдържанието по чл. 32, ал. 1 от Наредба № 2 за 2013 г. по реда на чл. 43, ал. 1 от Наредба № 2, а именно чрез единната система за предоставяне на информация по електронен път- e-R..

В жалбата се твърди, че решението противоречи на материалния закон и целта на закона. Жалбоподателят сочи за нарушен основен счетоводен принцип на действащото предприятие /чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗСч (ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО)/. Излага подробни съждения относно статута на търговско предприятие без банков лиценз, поставено под специален надзор с решение на Управителния съвет на Българска Н. банка /БНБ/. Твърди, че в резултат на наложени принудителни административни мерки, търговията на акции, емитирани от банката на регулиран пазар ефективно е спряна от началото на специалния надзор. Сочи, че с обжалвания акт, ответникът е нарушил разпоредбите на ЗБН (ЗАКОН ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ). Мярката не съответствала на целта на ЗКФН (ЗАКОН ЗА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР). Моли за отмяна на обжалваното решение, като претендира и разноски по делото.

Ответникът –...