Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Й. А. Д., чрез адв. Т. като процесуален представител, против решение № 2727 от 01.12.2014 г., постановено по адм. дело № 2704/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на П. М. П. против заповед № КД-14-03-1411/03.06.2013 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - В.. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед.

Ответниците - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър (С.) - В. и П. М. П. не изразяват становище.

Ответникът - Т. П. С., чрез адв. Т. като процесуален представител, в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Въпросът за допустимостта е разрешен с влязло в сила определение № 9240/17.08.2014 г. по адм. дело №6897/2015 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, с което прекратителното определение по настоящото производство е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд - Варна е образувано по жалба на П. М. П. против заповед № КД-14-03-1411/03.06.2013 г. на началника на С. - В., с която е одобрено изменение в кадастралните регистри на [населено място], ЕКАТТЕ 10135, представляващо вписване в кадастралния регистър за поземлен имот с идентификатор 10135.2552.2541, като се вписва номер по предходен план „част от 3048” и се заличава стар номер „3981”. Като правно основание в заповедта са посочени разпоредбите на чл. 54, ал. 1 ЗКИР (редакция към момента на издаването й), чл. 58, ал. 3 и чл. 59, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В мотивите на заповедта административният орган се позовава на влязло в сила решение №6907/27.05.2010 г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 494/26.03.2010 г. на Варненския административен съд, отменящо заповед № РП 121/19.05.2008 г. на кмета на район Приморски при [община] за одобряване попълването на имоти пл. №3048 и 3981 по плана на жк Изгрев, [населено място].

За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, при липса на допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и с целта на закона.

Обосновал е извод, че действителното правно основание за допуснатото изменение е по чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР (в относимата редакция ДВ, бр. 29/2006 г.) предвид съдържанието на оспорената заповед, тъй като целта е да бъдат приложени цитираните в него съдебни решения, констатиращи закононарушение, а не непълнота или грешка в одобрената КККР. Посочил е, че поради отмяната с влязло в сила съдебно решение на заповедта на кмета на район Приморски, който към момента на одобряване на КККР е била оспорена по съдебен ред и въз основа на която в КР е отразен стар идентификатор 3981, то е налице хипотезата на нарушение на закона. С оглед действието на отмяната с обратна сила и отпадане попълването на имот 3981, то имотът остава със стария планоснимачен номер, който е имал преди издаването на заповед № РП-121/19.05.2008 г., а именно част от пл. 3048. Обжалваното решение е правилно.

Настоящият касационен състав споделя съображенията на административния съд за наличието на основание за изменение на КР по чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР, съгласно който КК и КР могат да се изменят, когато са одобрени при нарушение на закона. Фактите, относими към разрешаване на спора за законосъобразност на оспорената заповед са безспорно установени, правилно е приложен и материалния закон, действал в периода на процедиране на преписката и към датата на издаване на заповедта. Установено е по делото от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, че при одобряване със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на КР относно имот с идентификатор 10135.2552.2541 със стар идентификатор № 3981 същият е отразен въз основа на заповед № РП-121/19.05.2008 г. за попълване на КП от 1973 г., която към този момент не е влязла в сила. С тази заповед се одобрява разделянето на имот пл. №3048, като северната част е обозначена с нов номер 3981, а южната - запазва стария номер. Отмяната й по съдебен ред има за последица неправилно вписване в КР на имота с номера на стар идентификатор 3981, вместо с предходния планоснимачен номер – 3048 съгласно действащия към момента на одобряване на КККР кадастрален план от 1973 г. Изменението в КР, одобрено с оспорената заповед, е мотивирано именно с влязлото в сила съдебно решение по адм. дело №2873/2008 г. на Административен съд – Варна, с което е отменена заповед № РП-121/19.05.2008 г. Отмяната на заповедта е постановена по оспорване на ответника Т. П. С., което обосновава и правния му интерес да иска изменението на КР в тази част.

Въпреки че в административното производство е съставен акт за непълноти и грешки, то законосъобразно с оглед изложените в оспорената заповед фактически съображения, съдът е приел наличието на основание за изменение по чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР (в относимата редакция). В тази хипотеза законодателят не поставя изискване за съставяне на акт за непълноти и грешки - чл. 53, ал. 3 ЗКИР.

Вписването в КР относно имот с идентификатор 10135.2552.2541 на стар такъв „част от пл. №3048”, като част от данните по чл. 25, ал. 1, т. 1 -5 от Наредба №3/2005 г., които го индивидуализират, по никакъв начин не рефлектира върху спора за собственост между праводателя на касационния жалбоподател и ответника С.. Установеният от административния съд имуществен спор не е отречен в първоинстанционното производство, но същият не е пречка за вписване на действителния стар идентификатор на имота. Записванията в КР не са източник за установяване на правото на собственост и на ограничени вещни права върху поземлените имоти. Те не пораждат и не погасяват вещните права и не са доказателство за тях. Отразяването на имота в КККР няма пряко действие върху действително притежаваните от лицата права на собственост и не съставлява пречка за защитата им по общия исков ред. В тази връзка правилно съдът е оставил без уважение искането за спиране на производството по делото до разрешаване на спора за собственост между страните. В административното производство по одобряване изменение на КК и КР установяването на имуществен спор между заявителя и вписания в КР собственик е достатъчна предпоставка за постановяване на отказ съгласно императивната разпоредба на чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3/2005 г., в хипотезата на непълноти и грешки, но не и в случаите по чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Допуснатото в случая изменение не влиза в противоречие и с влязлото в сила решение по адм. дело №632/2012 г. на Административен съд – Варна, с което е потвърден отказа на началника на С. – В. за вписване на С. в КР като собственик на имот с идентификатор 10135.2552.2541. В тази насока съдът е изложил аргументирани съображения, които се споделят от настоящия състав. Законосъобразно и обосновано заповедта е приета за издадена в съответствие с материалния закон.

Цитираната в касационната жалба съдебна практика касае одобряване на изменение на КККР по реда на чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР, която е неотносима в случая.

По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка касационният състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да се остави в сила.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2727 от 01.12.2014 г., постановено по адм. дело № 2704/2013 г. по описа на Административен съд - Варна. Решението е окончателно. Особено мнение: