Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ:МИРОСЛАВ М. К. при секретар Г. У. и с участието на прокурора Ивайло Медаровизслуша докладваното от председателяБ. Ц. по адм. дело № 7766/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба А. Ч., чрез адв. А. А., срещу Решение № 2917/05.05.2021 г., постановено по адм. дело № 8715/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/5420#2 от 27.07.2020 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие.

Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Не споделя изводите на съда, че законовите изменения в чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ не представляват изключителни обстоятелства, които поставят лицето в обективна невъзможност да изпълни поетия ангажимент. Твърди, че в съдебния акт липсват мотиви за неприложимост на чл. 15 от Наредбата, не са обсъдени всички възражения и доказателства, както и доводите за настъпила погасителна давност в условията на чл. 73 §1 т Регламент /ЕО/ № 796/2004. Иска се отмяна на решението и отмяна на АУПДВ.

Ответникът – Зам. изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ София, в писмен отговор, изготвен от юрк. П., излага доводи за неоснователност на касационнат жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, алтернативно прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред Административен съд София-град е бил АУПДВ № 01-6500/5420#2 от 27.07.2020 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с който А. Ч. е изключен от обхвата на подпомагането и са му установени задължения в размер на 3192,16 лв., представляващи 50% от изплатената сума за кампании 2013 г., 2014 г. и 2015 г. по мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/. При извършена административна проверка от органа е установено, че кандидатът не е подал заявление за подпомагане за кампания 2016 г., което е довело до издаване на процесния акт на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони и мярка 212 Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (нар. по-долу Наредба № 11/03.04.2008 г. или Наредбата).За да отхвърли жалбата на А. Ч., съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на неговата материална законосъобразност, решаващият съд, след като е извършил съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал и е обсъдил възраженията на страните, е достигнал до извод, че АУПДВ е законосъобразен. Приел е за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че е бил възпрепятстван да продължи да изпълнява поетия многогодишен ангажимент по мярка 211, поради настъпили законодателни промени в чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Решението е валидно, допустимо и правилно, като не са налице основания за неговата отмяна.

Основните оплаквания в жалбата са свързани с твърденията за наличие на форсмажорни или изключителни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 11/03.04.2008 г., които да обосноват приложението на чл. 15 от Наредбата и съответно лицето да бъде освободено от задължение да възстанови получените до момента компенсаторни плащания. Тези доводи са неоснователни.

На първо място, съгласно чл. 4, ал. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. кандидатите за подпомагане по реда на тази Наредба са длъжни да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. От разпоредбата следва еднозначен извод, че на бенефициентите императивно е вменено задължение за подаване на заявление за съответната кампания. В случай, че лицето не подаде заявление, следва неговото изключване от подпомагане и задължение за възстановяване на получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратено участието му съгласно чл. 14 от Наредбата.

При наличие на форсмажорни или изключителни обстоятелства ангажиментът се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин помощ съгласно чл. 15 от Наредбата. Обстоятелствата, които се приемат за форсмажорни или изключителни са изчерпателно изброени в § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 11/03.04.2008 г., като такива са смърт на бенефициента; дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициента; експроприация на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът; сериозно природно бедствие, което силно засяга земята на стопанството. Това означава, че прекратяването на договора за наем между касатора и община Вършец се явява ирелевантно по отношение на освобождаване на лицето от възстановяване на изплатените до момента суми. Още повече, според чл. 47, пар. 4 от Регламент № 1305/2013 възстановяване на получената помощ не се изисква в случаите на форсмажорни и извънредни обстоятелства, както са определени в член 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013. Според така посочената регламентация за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП „непреодолима сила“ и „извънредни обстоятелства“ могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: а) смърт на бенефициера; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефециера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Отново следва да бъде уточнено, че изброяването на обстоятелствата, които могат да бъдат признати за форсмажорни или изключителни, и съответно да обосноват недължимост на изплатените средства, е сторено изчерпателно, като не е предвидена хипотеза на законодателни изменения, на каквито в случая се основават възраженията на касатора. В допълнение следва да се изложи, че прекратяването на договора за наем на обработваните площи е неотносимо, доколкото, както вече бе изложено по-горе, не представлява извънредно или форсмажорно обстоятелство, тъй като не е пряк резултат от промени в приложимото законодателство, а е следствие от неизпълнение на задължението по пар. 15, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ. Според цитираната норма ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4 от ЗСПЗЗ, което означава, че лицето е имало възможност да съобрази дейността си с измененията, за което е бил даден и законов срок.

Неоснователни са и възраженията за изтекла погасителна давност. Съобразно чл. 73, §1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. при недължимо плащане, земеделският производител следва да възстанови въпросната сума плюс лихва, изчислена в съответствие с §3, като задължението за възстановяване, посочено в параграф 1, не се прилага, ако периодът, изтекъл от датата на плащане на помощта и тази на първото известяване на бенефициента от компетентния орган относно недължимото естество на въпросното плащане, е повече от 10 години. Въпреки това, периодът, посочен в първа алинея, може да бъде ограничен на четири години, ако бенефициентът е действал добросъвестно. В случая разпоредбата не намира приложение, доколкото не е изтекъл 10-годишният давностен период от датата на първото плащане. По отношение на 4-годишната давност, настоящият състав счита предвид изложеното до момента, че лицето не може да бъде преценено като добросъвестно в горепосочения смисъл.

Съобразно изложеното следва да бъде прието, че не са налице релевираните с касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2917/05.05.2021 г., постановено по адм. дело № 8715/2020 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА А. Ч., ЕГН-[ЕГН], с адрес: гр. Н. И. [улица], да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София разноски за касационната инстанция в размер на 100 лв. (сто лева).

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Бисерка Цанева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. М. п/ Христо Койчев