Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк.М.Д., против решение № 3713 от 27.05.2015г., постановено по адм. д.№ 7110/2013 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо изх. № 01-2600/4779 от 06.06.2013г. за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за изплащане на субсидии по Общо заявление за плащане от 15.05.2009г. за кампания 2009 г. по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), Схемите за национални доплащания на площ (СНДП), по Схемата за плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР2) и по мярка 214 "Агроекологични плащания"/АЕП/ и са наложени санкции за бъдещ период и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.Касационният жалбоподател релевира доводи за незаконосъобразност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения административен акт. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. С постъпила на 15.03.2016г. молба, чрез юрк.М.Д., поддържа жалбата.Претендира заплащане на разноски по делото.

Ответната страна– [фирма],в писмен отговор чрез юрк. В. И. спорва жалбата като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила.Претендира заплащане на разноски за настоящата инстанция.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е установил изцяло релевантната фактическа обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел законосъобразен извод за неправилност на оспореното писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в отменената част.Преценява като обосновани изводите на съда, че процесното уведомително писмо е издадено в противоречие с приложимите материално-правни норми, тъй като от приетите по делото доказателства, включително и от приетите и неоспорени от страните основна и допълнителна съдебно-технически експертизи, правилно кредитирани от съда, се установява, че за една част от процесните парцели неправилно е определена недопустимата за подпомагане площ, поради което за част от заявените БЗС-та не са налице сочените от административния орган правни основания за постановения отказ.Посочва, че в заключението на вещото лице тези БЗС-та са посочени изчерпателно, а в допълнителната експертиза вещото лице също е посочило за кои БЗС-та - при извършените от него проверки и въз основа на приложените по делото писмени доказателства, какви са неспазените базови изисквания.Счита, че касаторът не е доказал фактическото и правното основание, посочени в акта, които са го мотивирали при неговото постановяване, поради което правилно съдът е отменил процесното уведомително писмо.Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба на Бакалски" О. със седалище П., против Уведомително писмо изх. № 01-2600/4779 от 06.06.2013г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, с което по негово заявление с У. 180104 по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2009г. му е отказано заплащане на субсидия, за сума в размер на 62 570.17 лева по СЕПП, за сума в размер на 26 130.70 лева по СНДП, за сума в размер на 6 845.30 лева по НР2, както и е отказал изплащане на годишна финансова помощ по АЕП и е наложил санкции за бъдещ период общо в размер на 56 354.50 лева.Оспорващият възразил против констатациите при извършената проверка досежно състоянието на стопанисваната земя, поради което не е следвало да и се отказва субсидия по посочените схеми и мярка, както и да търпи санкция за бъдещ период като твърдял, че административният акт е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, т.е. при непълнота на доказателствата, респ. при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон.На първо място обаче твърдял, че оспореното писмо не съдържа фактически основания за издаването, с което е нарушено изискването за форма на акта, предвидено в чл. 59, т. 4 от АПК.

От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, които подробно е обсъдил, съдът е приел за установено, че административното производство е образувано по подадено от жалбоподателя общо заявление за плащане на площ за кампания 2009г., с което са заявени за подпомагане 88 бр. парцели с обща площ от 385.53 ха, като от тях по СЕПП са заявени всички парцели, по СНДП - 346.13 ха, по НР2 - 308.67 ха, и по АЕП - парцели с обща площ от 215.39 ха.

По това общо заявление са извършени административни проверки, установили наличие на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин, за което жалбоподателят е уведомен с писмо изх. № 01-162/014212/25.09.2009г., и с негова декларация от 07.10.2009 г. за изясняване принадлежността на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин, както и таблица на установените застъпвания, жалбоподателят е отказал частично установените застъпвания за част от БЗС-та, респ. и потвърдил установеното застъпване за други БЗС-та, като представил договори за аренда на земеделска земя и нотариален акт за продажба на земеделска земя.

Административният орган посочил, че отказва финансово подпомагане по Общото заявление за подпомагане за 2009 г. на жалбоподателя - поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в част от заявените БЗС-та, за сума в размер на 62 570.17 лева за СЕПП, за сумата в размер на 26 130.70 лева за СНДП, за сумата в размер на 6 845.30 лева по НР2, както и по АЕП и е наложил санкции за бъдещ период, Уведомителното писмо съдържа като приложение Таблица за формиране на оторизираната сума по исканите мерки за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане, и начина на формиране на общата оторизирана сума за компенсаторно плащане по АЕП.За пълния отказ по трите схеми и частичния по последната мярка, съответно по СЕПП,по СНДП и по НР2 съдът установил, че административният орган е посочил само правни основания - чл. 43, ал. 3, т. 1 и т. 5 от ЗПЗП, чл. 12, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони” от Програмата за развитие на селските райониза периода 2007-2013г. /Наредба №11/2008г./ и чл. 24, ал. 1 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията, като посочил само общия размер на недопустимата площ срещу всяка една от цитираните разпоредби-без посочени БЗС,респ. каква част от тяхната площ касае неговия отказ.

Съобразявайки горните обстоятелства и практиката на ВАС съдът приел, че неизлагането на мотиви е съществен порок на акта и винаги е основание за неговата отмяна, тъй като не дава възможност на страните за защита и препятства правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност.

Независимо от този, съдът извел и втори извод, след като за изясняване на спора допуснал и изслушал съдебно-технически експертизи-основна и допълнителна, които кредитирал като неоспорени и компетентни.С тях установил, че част от площите на заявените от жалбоподателя БСЗ-та неправилно са определени от административния орган като недопустими за подпомагане площи по СЕПП, СНДП и НР2, а именно: БЗС 11658-159-1-1,БЗС11658-196-13-1,БЗС 11658-196-14-1,БЗС 11658-196-14-1,БЗС 11658-196-15-1,БЗС 11658-196-16-1,БЗС 11658-196-17-1,БЗС 11658-290-23-1,БЗС 11658-547-1-1,БЗС 35523-142-20-1,БЗС35523-164-2-1,БЗС 35523-164-2-2, БЗС 35523-192-15-1,БЗС 35523-192-7-1,БЗС 35523-196-11-1, БЗС 35523-52-3-1 и БЗС 35523-53-7-1, т. е. общият размер на недопустимите площи установен от административния орган по СЕПП е 113.55 ха или наддеклариране 41.74 %, а следва да е 74.45 ха или 23.93 %;общият размер на недопустимите площи, установен от административния орган по СНДП е 104.58 ха или наддеклариране 43.28 %, а следва да е 65.49 ха или 23.34 %; общият размер на недопустимите площи, установен от административния орган по НР2 е 143.14 ха или наддеклариране 86.47 %, а следва да е 67.72 ха или 28.11%. Аналогично по отношение на АЕП –с оглед основната експертиза-че общият размер на недопустимите площи, установен от административния орган по АП02 е 0.01 ха или наддеклариране 0.14 % и площ с неспазени базови изисквания 4.51 ха, а следва да е 74.45 ха или 23.93 %, и площ с неспазени базови изисквания няма; общият размер на недопустимите площи, установен от административния орган по АП07 е 36.61 ха или наддеклариране 100 %, а следва да е 0.00 ха или 0 %; общият размер на недопустимите площи установен от административния орган по АП08 е 1.59 ха или наддеклариране 100 %, а следва да е 2.81 ха или 20.44 %; общият размер на недопустимите площи, установен от административния орган по АП10 е 14.58 ха или наддеклариране 44.24 % и като площ с неспазени базови изисквания е посочено 33.57 ха, а следва да е 14.82 ха или 42.01 %. Съдът съобразил и допълнителната съдебно-техническа експертиза, според която за неспазени базови изисквания по мярка АП10 следва да бъдат определени двата парцела в БЗС 65067-135-2 с обща площ 2.95 ха., а по отношение на мярка АП02 и отказа на административния орган за плащане за БЗС 24000-238-4-1 с площ от 4.51 ха. /поради неспазване на базови изисквания/ вещото лице не установило, след извършените от него проверки и преглед на приложените по делото писмени доказателства, какви са неспазените базови изисквания за този парцел.

При тези данни по делото съдът е направил обстоен преглед на приложимата нормативна база, регулираща административното производство по схемите и мерките за финансово подпомагане. На първо място съобразил наличие на компетентност на издалия административния акт орган. По основното възражение в жалбата приел, че при постановяване на отказа на административния орган по заявлението за 2009 г. на оспорващото дружество, е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, първо - на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, изискващ индивидуалният административен акт да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран, като обосновал извод, с оглед посоченото по-горе, че конкретни фактически основания в оспореното писмо на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, въз основа на които са определени като недопустими за подпомагане площи от процесните БЗС, не са изложени. В тази връзка приел, че направените констатации в таблиците на уведомителното писмо не внасят яснота как е формирана волята на административния орган и извел извод, че уведомителното писмо е издадено без посочване на конкретни фактически основания, а доколкото такива могат да се изведат от посоченото в таблиците, те противоречат на събраните по делото доказателства. Този втори извод извел от заключението по назначените съдебно - технически експертизи .

Въз основа на тези съображения съдът извел правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и го отменил. Упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е правилно.

По основното възражение на касатора, че ако бе мотивирал отказа, той би бил „изключително обемист и ненужно подробен” следва да се посочи, че административният съд правилно е установил, че при постановяване на оспореното уведомително писмо е нарушена императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съгласно която индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че фактически основания в оспореното уведомително писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", конкретно по отношение на БСЗ,касаещи отказа не са изложени, а доколкото има такива, те противоречат на събраните по делото доказателства.Този извод се налага от съдебно–техническите експертизи, а доводът, че „волята на административния орган можела да бъде изяснена посредством изслушване на вещо лице” по делото не е съобразен с императивното изисквано за мотивиране на административния акт.В. в случая, и след изслушване на двете експертизи съдът е бил в ситуация за гадае фактическите установявания..Няма отклонения в съдебната практика обаче, че е недопустимо мотивите на административния акт да бъдат „дописвани” и допълвани след приключила процедура по издаване на административния акт и неговото съобщаване, още по–малко чрез доказателствени средства, събрани едва в хода на съдебното му обжалване.

С оглед изложеното по-горе се налага изводът, че в оспореното уведомително писмо няма конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на оспорващия земеделски стопанин.Както бе посочено по-горе, константна е практиката на Върховния административен съд, че неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна.

Не е допуснато и нарушение на материалния закон, предвид кредитираното заключение на вещото лице, безспорно доказало, че част от площите на заявените от жалбоподателя БСЗ-та неправилно са определени от административния орган като недопустими за подпомагане площи по СЕПП, СНДП и НР2, а именно:БЗС 11658-159-1-1,БЗС 11658-196-13-1, БЗС 11658-196-14-1,БЗС11658-196-14-1, БЗС 11658-196-15-1, БЗС 11658-196-16-1, БЗС 11658-196-17-1,БЗС 11658-290-23-1, БЗС 11658-547-1-1, БЗС 35523-142-20-1, БЗС35523-164-2-1, БЗС 35523-164-2-2, БЗС 35523-192-15-1, БЗС 35523-192-7-1, БЗС 35523-196-11-1, БЗС 35523-52-3-1 и БЗС 35523-53-7-1, а и по отношение на АЕП за неправилно определени като неспазени неспазени базови изисквания досежно БЗС и в размерите, посочени по-горе. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в оспорената част на УП е било налице основанието за отмяна и почл. 146, т. 4 от АПК

Предвид изложеното по-горе, съдът не е допуснал нарушения на материално-правните норми и е формирал обосновани правни изводи.

Наведеният в касационната жалба довод за допуснато от съда нарушение на материалния закон е неоснователно. Противно на твърдяното от касатора, съдът правилно е съобразил относимите правни норми.

Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АССГ е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Искането за разноски, направено от процесуалния представител на ответната страна за защита пред ВАС е своевременно заявено и основателно, поради което касаторът следва да бъде осъден да му заплати възнаграждение в размер на 300 лева за защита пред настоящата инстанция, представляващо юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143 от АПК и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. /изм. ДВ, бр. 28 от 28 март 2014 г./за минималните адвокатски възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3713 от 27.05.2015г.,постановено по адм. д.№ 7110/2013г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" с адрес [населено място], да заплати на [фирма],със седалище- [населено място],чрез управителя, разноски за защита пред настоящата инстанция в размер на 300 (триста) лева РЕШЕНИЕТО е окончателно.