Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационнa жалбa на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ (ОДОП) – [населено място] при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 2356 от 03.11.2014 г., постановено по адм. дело № 355/2014 г. по описа на Административния съд – П., с което е отменен Ревизионен акт (РА) №[ЕИК] от 14.10.2013 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП – [населено място], потвърден с решение № 61 от 17.01.2014 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – [населено място] при ЦУ на НАП, с който на Х. Я. Щ., в качеството му на управител на [фирма], е установена отговорност по чл. 19 ДОПК, както следва: главница 29 328.11 лв. и лихви – 72 895.28 лв. С обжалваното решение Дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на Х. Я. Щ. от [населено място], [община], област П., [улица], разноски по делото в размер на 1 390 лв.
Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се твърдения, че съдът не е изяснил фактическата обстановка по делото и неправилно е приел, че Х. Щ. е бил управител на дружеството за кратък период. С влезли в сила РА №[ЕИК] от 27.12.2010 г., РА №[ЕИК] от 08.08.2011 г и РА № [ЕГН] от 24.02.2009 г. се установява, че дружеството е извършвало строителство на жилищни сгради с обезщетение на собствениците с жилища, вместо заплащане на парични суми, срещу учредяване и прехвърляне възмездно право на строеж. Нотариалните актове (НА)...