Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на девети декември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията П. Ж. по административно дело № 10809/2025 г.

Производство по чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на У. И. Г. АД, гр. Бургас, подадена чрез процесуален представител адв. Ж., против Решение № 6570/22.07.2025 г., постановено по адм. дело № 242/2025 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № 32-19803/20.01.2025 г. на Директора на Териториална дирекция (ТД) М. В. при А. М. и дружеството е осъдено да плати деловодни разноски.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че при правилно установена и всъщност безспорна между страните в процеса фактическа обстановка, съдът е дал неправилно тълкуване на приложимото право. Излага съображения, че с налагането на антидъмпингови мита се цели защита финансовите интереси на Е. С. (ЕС), поради което и всяка мярка има конкретен адресат държава и стоките, произведени в нея, които попадат в конкретни тарифни позиции. Твърди се, че с антидъмпинговото мито се облагат стоки от позиция 4412, които са с произход Русия, изнасяни от Турция, независимо дали са декларирани с произход от Турция, а не когато стоките са с доказан произход от Турция. Позовава се на практика по решения на ВАС по дела с № 877/2025 г., № 10821/2024 г. и № 2340/2025г., по идентични случаи, но с друг вид стоки. По подробно изложени аргументи, се настоява за отмяна на съдебния акт и отмяна на оспореното Решение на Директора на ТД М. В. Претендират се сторените в процеса разноски за две инстанции, съгласно представен списък в общ размер на 16 470 лева.

Ответникът по касационната жалба - Директорът на ТД М. В. чрез процесуалния си представител, в писмено становище, оспорва касационната жалба, настоява за оставяне в сила на съдебния акт като правилен и законосъобразен и нестрадащ от пороци по смисъла на чл. 209 от АПК. Претендира юрисконсулстко възнаграждение за две инстанции. Прави възражение за перкомерност ан претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество - основателна, поради следното :

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Бургас (АС - Бургас) е било Решение № 32-19803/20.01.2025 г. на Директора на ТД М. В. с което се коригират данните за стока № 1 по МД (митническа декларация) с MRN 23BG002002104211R3/29.09.2023 г. и данните за стока № 1 по МД с MRN 23BG002002107988R0/30.11.2023 г., като се определят общо задължения по посочените МД в размер на 105 017,98 лв., от които 87 514,98 лв. окончателно антидъмпингово мито и ДДС 17 503 лв.

Съдът е установил от фактическа страна, че при извършена проверка на основание чл. 48, ал. 1 от МКС и чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ е прието от проверяващите органи, че с митнически декларации с MRN 23BG002002104211R3/29.09.2023 г. и с MRN 23BG002002107988R0/30.11.2023 г., подадена от У. И. Г. АД, са поставени под режим допускане за свободно обръщение на стоки под №1 от декларациите, описана като шперплат без външно покритие, с единична дебелина на слоевете 1.15 мм, с най-малко един външен пласт от бреза - размери 1525мм/1525мм/12мм, с държава на износ Турция, деклариран произход Турция и код по ТАРИК 4412331010.

Към горепосочените декларации са представени търговски фактури, коносамент и сертификати за произход на стоките Турция.

При това фактическо положение, без митническите органи да оспорват така декларираните в МД данни, вкл. и относно държава на произход Турция, е прието, че след като стоката е с държава на изпращане Турция, то независимо от декларирания неин произход, стоките попадат в обхвата на Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1649 на Комисията от 21 август 2023 година за разширяване на обхвата на антидъмпинговото мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1930 върху вноса на брезов шперплат, съставен изключително от дървесни листове, с единична дебелина непревишаваща 6 мм, с външни пластове от дървения материал, посочени в позиция 441233, с произход от Русия, изпращани от Турция, независимо дали са декларирани с произход от Турция (наричан по-дуло само РИ (ЕС) № 2023/1649, бел. моя). Прието е, че с Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287 на Комисията от 13 май 2024 г. приключва разследването, инициирано с РИ (ЕС) № 2023/1649, и обхватът на окончателното антидъмпингово мито, наложено с РИ (ЕС) 2021/1930 върху вноса на брезов шперплат с произход Русия е разширен с включване на шперплат, отговарящ на даденото описание, изпращани от Казахстан и Турция, независимо дали е с деклариран произход от Казахстан и Турция. При спазване на чл. 1, 3, във вр. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287 се събира антидъмпингово мито с приложима ставка 15,80 %, съобразно за вноса, регистриран съгласно чл. 2 от РИ (ЕС) 2023/1649.

Последвало е уведомяване на У. И. Г. АД, на основание чл. 22, 6 от МКС, респ. 26 от АПК, за откриване на производството по издаването на утежняващото го решение на административния орган и за мотивите към също, като му е предоставена и възможност за становище, след което и издаването на оспорения пред съда индивидуален административен акт.

За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че оспореният митнически акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и изискванията за форма и при правилно прилагане на материалния закон.

Съдът е приел, че спорът не е по фактите, а изцяло правен. Приел е, че произходът на стоките, съответно приложените към вносните декларации сертификати за движение и произход от Турция не са оспорвани от митническия орган, като спора се свежда до отговор на въпроса дали стоките, предмет на определеното допълнително задължение, представляващо окончателно антидъмпингово мито, попадат в обхвата на Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287 на Комисията от 13.05.2024 г.

След като е цитирал определени разпоредби - чл. 1, 1 от РИ (ЕС) 2021/1930; чл. 1, 1 и чл.2 от РИ (ЕС) 2023/1649, както и чл. 1 1, 2 и 3 РИ от (ЕС) 2024/1287, както и мотивите за издаване на РИ от (ЕС) 2024/1287, съдът е приел, че в обхвата на посочения РИ от (ЕС) 2024/1287 се включва вносът на стоки брезови шперплат (с подробни спецификации, описани по-горе в изложението), внесен на територията на ЕС от Турция и Казахстан, независимо от обстоятелството, че тези стоки са декларирани с произход от Турция и Казахстан. Прието е, че в случая не се изисква доказване, че внасяните от Турция и Казахстан стоки са с произход от Русия, доколкото със самия регламент са установени сходство на продуктите (брезови шперплат), изнасян от трите държави, както и е констатирано заобикаляне на наложените антидъмпингови мита върху вноса от Русия, чрез внос на същите стоки от Турция и Казахстан.

В обобщение според състава на АС Бургас, след като спорната стока е изпратена от Турция с деклариран произход от Турция, то процесният внос попада в обхвата на чл. 1, 1 от РИ от (ЕС) 2024/1287, поради което и правилно административния орган е наложил антидъмпингово мито в размер на 15,8 %, съгласно чл. 1, 2 от същия РИ и е определил допълнително ДДС на основание чл. 77, 1, б. а във вр. с чл. 85, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 54 от ЗДДС.

Настоящият касационен състав приема така постановеното решение за валидно и допустимо, но неправилно.

Всъщност спорът между страните както правилно е приел съставът на АС Бургас не е по-фактите, така както бяха изложени в относимата им част по-горе в това изложение, следват установяванията на административния орган, а и са съответни на събрания доказателствен материал, е изцяло правен и правилно е формулиран от първостепенния съд.

Противоположните становища на страните в процеса се свеждат до това дали, за да попадне в обхвата на приложното поле на Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287, вносът на стоки, от рода на брезов шперплат, съставен изключително от дървесни листове, с единична дебелина непревишаваща 6 мм, с външни пластове от дървения материал, посочени в позиция 441233, осъществен в периода на действие на посочената антидъмпингова мярка, е достатъчно същите стоки да са изпратени от Турция и с деклариран произход от Турция, като ирелевантен е установеният техен произход (каквато е тезата, застъпена от митническия орган, споделена изцяло и от състава на АС Бургас), или напротив не само фактът на изпращане на стоките от Турция, но и конкретно установеният техен произход от Русия е от определящо значение за прилагането на антидъмпинговата мярка (тезата на касатора).

За да се отговори на този въпрос е необходимо да се съобрази следното.

С чл.1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1930 на Комисията от 8 ноември 2021 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на брезов шперплат с произход от Русия се предвижда: Налага се окончателно антидъмпингово мито върху вноса на шперплат, съставен изключително от дървесни листове, с единична дебелина, непревишаваща 6 mm, с външни пластове от дървения материал, посочен в подпозиция 4412 33, с най-малко един външен пласт от бреза, дори покрити, с произход от Русия, понастоящем класиран в код по КН ex 4412 33 00 (код по ТАРИК 4412330010).

В последствие е приет Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1649 на Комисията от 21 август 2023 година за започване на разследване във връзка с възможно заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1930 върху вноса на брезов шперплат с произход от Русия, чрез внос на брезов шперплат, изпращан от Турция и Казахстан, независимо дали е деклариран с произход от Турция и Казахстан, или не, като съгласно чл.1 от този регламент основната цел за започналото разследване е да се определи дали вносът в Съюза на шперплат, състоящ се единствено от листове от дървесина с единична дебелина, непревишаваща 6 mm, с външни пластове от дървения материал, посочен в подпозиция 4412 33, с най-малко един външен пласт от брезов дървен материал, дори покрит, понастоящем класиран в код по КН 4412 33 10, изпращан от Турция и Казахстан, независимо дали е деклариран с произход от Турция и Казахстан, или не, (с кодове по 4412331010 и 4412331020), заобикаля мерките, наложени с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1930.

Най-сетне в резултат на така проведеното разследване е приет Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287 от 13 май 2024г. на Комисията, като съгласно чл. 1, 1 от същия, обхватът на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1930 за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на брезов шперплат с произход от Русия, се разширява с включването на вноса на шперплат, съставен изключително от дървесни листове, с единична дебелина, непревишаваща 6 mm, с външни пластове от дървения материал, посочен в подпозиция 4412 33, с най-малко един външен пласт от брезов дървен материал, дори с покритие, понастоящем класиран в код по КН e 4412 33 10 и изпращан от Казахстан и Турция, независимо дали е деклариран с произход от Казахстан и Турция (кодове по ТАРИК 4412331010 и 4412331020), а съгласно 2 митото с разширен обхват е антидъмпинговото мито в размер на 15,80 %, което се прилага за всички други дружества в Русия.

Видно е от цитираните разпоредби, че антидъмпингово мито се налага върху вноса на брезов шперплат с произход от Русия, при наличие на останалите условия, поради което не може да се сподели тезата, че при доказан и безспорен произход на стоките от Турция са приложими антидъмпинговите мерки.

Същността на антидъмпинговите мерки, така както те следват от разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/1036, са да поправят последиците от нелоялна търговска практика (по-конкретно дъмпинг), поради което и те се прилагат конкретно спрямо ограничен продуктов обхват и по отношение на вноса с определен произход (от определена държава). В обобщение антидъмпинговите мита по дефиниция се прилагат спрямо конкретни категории продукти, обхванати от текущо разследване, и само онези, с произход от определени държави.

Така например съгласно дефинираните в Регламент (ЕС) 2016/1036 принципи Антидъмпингово мито може да се налага за всеки дъмпингов продукт, чието допускане за свободно обращение в Съюза причинява вреда (чл.1). Отделно е на лице и ясна дефиниция на понятието държава на износа, за целите на прилагането на антидъмпинговите мерки, съдържаща се в чл. 3 от този регламент. Т. С. на износа обикновено е страната на произход. Страна на износа обаче може да бъде и междинна страна, освен ако например продуктите само биват пренасяни през територията на тази страна или разглежданите продукти не се произвеждат в тази страна или ако няма сравнима цена за тях в тази страна..

Посоченото важи и по отношение на мерките, предприемане с цел избягване заобикалянето на въведени вече антидъмпингови мерки, какъвто е и процесния случай.

Както е посочено в т. 28 от Решение на Съда (втори състав) от 6 юни 2013 година по дело C-667/11 (Палтрейд ЕООД срещу Началника на митнически пункт пристанище Варна, при митница Варна) В този смисъл следва да се отбележи, че съгласно целта и структурата на основния регламент, и по-специално на съображение 19 и член 13 от него, регламентът, който разширява обхвата на антидъмпингово мито, има за своя единствена цел да осигури неговата ефективност и да не допуска заобикалянето му. Поради това мярката, разширяваща обхвата на окончателно антидъмпингово мито, има само акцесорен характер по отношение на първоначалния акт, с който се въвежда това мито, и тя способства за ефективното прилагане на окончателните мерки..

При съобразяване на изложеното, следва да бъдат споделени аргументите на касатора за неправилно приложение на материалния закон от страна на състава на Административен съд Бургас.

Както правилно се изтъква в касационната жалба, не може да се приеме, че в приложното поле на Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287, с който се разширява обхвата на приложение на основния Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1930, с който са въведени антидъмпингови мита за стоки с произход Русия, попадат всички стоки от рода на посочените там, които в даден момент се намират на територията на Турция или са произведени в Турция, поради което и същата е определена като държава на изпращане, но са с установен произход Турция или трета страна, различна от Русия. От значение е обстоятелството произхода на стоките да е от Русия, след което следват останалите условия за приложение на регламента.

В обобщение, настоящата инстанция приема, че в обхвата на РИ (ЕС) 2024/1287 попада вносът на изброените в чл. 1 от същия продукти, с произход от Русия, но изнесени за Съюза от Турция, независимо дали същите са декларирани с произход от Турция, определен по правилото на чл. 60, 2 от МКС, в следствие на осъществените на територията на последната операции, като разглежданите в процедурата по разследване. Или при доказан произход на стоките от Турция, в противоречие с материалния закон първоинстанционният съд е приел, че процесният внос попада в обхвата на чл. 1, 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287, респ. основание за начисляване на допълнителни задължения за антидъмпингово мито в размерна по чл. 1, 2 от същия Регламент за изпълнение, респ. на ДДС, ведно с лихви за забава, което е сторено с оспорения митнически акт.

В този смисъл е и приетото в Решение № 2930 от 20.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 877/2025 г., VІІI отд., имащо за предмет идентичен случай, но с друг вид стока, с препратка към Решение № 1399 от 17.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10821/2024 г., І отд. В този смисъл е и решение № 11783/20.11.2025г. по адм. дело № 9527/2025г. на ВАС, VІІІ отд.

Относимо към настоящия спор е и посоченото от касатора Решение № 4299 от 24.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2340/2025г., I о., с което се обяснява доказателствената стойност на EUR 1, като официален документ. В същото се приема: За да бъде констатирано, че декларираният произход е неправилен и като следствие да бъде определен нов произход, то следва да бъде отречена доказателствената сила на сертификата за движение, като документ, удостоверяващ именно този произход. Несъмнено тежестта за това е върху митническата администрация.

В допълнение следва да се посочи, че в решение от 30 юни 2016 година по дело С-416/15, (т.37) и определение от 15 ноември 2016 година по дело С-222/16, (т. 34-36), Съдът на ЕС е приел, че обстоятелството, че стоките имат сертификат за произход не е пречка за събирането на дължимите за вноса на тези стоки мита, ако бъде установено, че информацията в сертификата не е достоверна. С случая, обаче няма твърдения, че информацията в сертификата не е достоверна, напротив приема се от митническата администрация и съда, че стоките посочени под № 1 в митническите декларации са с установен произход от Турция, поради което същите не попадат в обхвата на Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287 на Комисията от 13.05.2024 г.

По тези съображения и съобразявайки цитираната практика, настоящата инстанция приема, че първоинстанционното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, вкл. и в частта му за разноските, като вместо това се постанови отмяна на оспореното Решение не Директора на ТД М. Б. като незаконосъобразно.

Предвид изхода на правния спор, решението е неправилно и в частта за разноските, поради което следва да се отмени и в тази му част. Неоснователна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски.

Основателна е претенцията за присъждане на разноски, заявена от касатора, но в редуциран размер. А. М. (виж 1, т.6 от ДР на АПК), следва да бъде осъдена за заплати на У. И. Г. АД сумата от 9 890 лева, представляваща понесените от тази страна разноски за двете съдебни инстанции, от които 50 лева ДТ за производството пред АС Бургас, 840 лева ДТ за производството пред ВАС и по 4 500 лева разноски за адвокатско възнаграждение за всяка инстанция). Претенцията на касатора за разноски над така присъдения размер се явява прекомерна предвид тълкуването, дадено с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 и при съобразяване на критериите, че делото не се отличава с фактическа или правна сложност или висок материален интерес, както и с оглед количеството на извършената работа от процесуалния представител на касатора.

Водим горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 6570/22.07.2025 г., постановено по адм. дело № 242/2025 г. по описа на Административен съд Бургас и вместо това постановява:

ОТМЕНЯ Решение № 32-19803/20.01.2025 г. на Директора на Териториална дирекция М. Б. при А. М.

ОСЪЖДА А. М. да заплати на У. И. Г. АД ЕИК: 207433522, с адрес гр.Бургас, [улица], [адрес], сумата от 9 890 (девет хиляди осемстотин и деветдесет лева) лева, представляваща разноски по делото за двете инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ