Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на А. П. М. в качеството му на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при ЦУ на НАП и [фирма] – [населено място] чрез адв. В. Ч. срещу решение № 44/16.02.2015 г., постановено по адм. дело № 722/2014 г. по описа на Административен съд – [населено място].

А. П. М. в качеството му на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при ЦУ на НАП обжалва решението в частта в която е изменен РА №[ЕИК]/27.05.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден с решение № 339/21.08.2014 г. на директора на същата дирекция за определения ДДС за данъчен период на месец юни 2013 г. в размер от 73 267, 52 лв. на 72 519, 78 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснато нарушение при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства, както и релевантните факти и обстоятелства в тяхната съвкупност, при което погрешно е установена фактическата обстановка във връзка със спорния предмет, а това е довело и до нарушаване на материалния закон. Макар според касатора съдът основателно да е посочил, че е налице фактическия състав на чл. 79, ал. 3 ЗДДС, при което следва прилагането на корекционния механизъм на ал. 4, тъй като същият не е приложен от самото лице по реда на чл. 66, ал. 1 ППЗДДС. Игнорирани са факти и обстоятелства, установени както от ревизиращите органи, така и от вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза. Касационният жалбоподател излага доводи,...