Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на
началника на Митнически пункт "Пристанище Б. - Център" срещу Решение №1183/02.07.2015 г., постановено по адм. д. №2498/2012 г. по описа на Административен съд Бургас, I състав
, като се иска отмяна на същото и да се потвърди оспореното му решение.
Ответникът по касационната жалба взема становище да се остави в сила решението.
Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна.
Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима и разгледана по същество е основателна.
С касираното решение Бургаският административен съд е прогласил нищожността на
Решение № 6473/26.10.2012г., издадено от началника на МП ”Пристанище Б. център”. За да постанови решението си съдът е приел, че
по осъщественият с ЕАД MPH 12BG001007H0012614/20120502, внос митническите органи са извършили проверка при хипотезата на чл. 74 от ЗМ. В хода на тази проверка, според т. 1. и 2 на нормата, може да бъде извършван документен контрол на декларацията и придружаващите я документи и проверка на стоките, и вземане на проби за анализ или контрол. На 02.05.2012г., от продукта е била иззета проба, в присъствието на митнически служител, от представител на [фирма] – дружество, извършващо качествен и количествен контрол на стоки, както и в присъствието на получателя [фирма], като за действията по вземане на проби е бил съставен протокол № 273/07.05.2012г. Въз основа на извършен документен контрол на декларацията и придружаващите я документи, началникът на МП ”Пристанище Б. център” е издал Решение № 3125/28.05.2012г.. С последното, съгласно чл. 29 §1 от Регламент /Е./ 2913/92, е определил митническа стойност за стоката – 36 253 792, 71 лева и размера на дължимите за заплащане задължения по чл. 201, §1 б. „а“ от Регламент /Е./ 2913/92 и чл. 54 ал. 1: Мито /АОО/ - 0, 00 лева; Акциз /100/ - 0, 00 лева и ДДС /В00/ - 7 250 758, 54 лева. По делото няма спор, че определените с решението митни сборове и друга публични държавни вземания са били платени от [фирма]. Няма спор и че това решение не е било обжалвано и е влязло в сила.
С оспореното решение - № 6473/26.10.2012 година на началника на МП ”Пристанище Б. център”, отново въз основа на документна проверка на стоките, придружаващите документи и декларацията, и резултатите от М., митническият орган е извършил промяна в тарифното класиране на стоката и въз основа на това, е определил нов размер на възникнало митническо задължение и дължими държавни вземания по същата ЕАД, както следва: Мито /АОО/ - 616 314, 48 лева; Акциз /100/ - 0, 00 лева и ДДС /В00 /- 123 262, 90 лева. Така по същество е било изменено Решение № 3125/28.05.2012г. Двата административни акта - Решение № 3125/28.05.2012г. и решение № 6473/26.10.2012г., са издадени в рамките на едно административно производство по реда на чл. 74 ЗМ - за проверка на приета ЕАД MPH 12BG001007H0012614/20120502. В хода на тази проверка митническите органи са реализирали и двете, предвидени по закон правомощия - документен контрол на декларацията и придружаващите я документи и проверка на стоките, и вземане на проби за анализ или контрол. Затова, след като е извършил проверка на декларацията и придружаващите я документи, взел е проба за анализ и е издал решение № 3125/28.05.2012г., с което е определил размер на възникнало митническо задължение и дължими държавни вземания, началника на МП ”Пристанище Б. център” не е имал материална компетентност да постановява друго такова, с което да изменя размера на определени вече задължения по ЕАД MPH 12BG001007H0012614/20120502. След влизане в сила на индивидуалния административен акт, какъвто в случая е решение № 3125/28.05.2012г., единствената правно допустима възможност за издателя му да го изменя е при хипотезата на чл. 91 АПК, в случай на оспорване на акта по административен ред.Както вече бе посочено, решение № 3125/28.05.2012г. не е било оспорено нито по административен, нито по съдебен ред. Не са били налице и предпоставки за изменението му по реда на чл. 99 АПК. Тук следва да се посочи, че дори по отношение на този акт да е била реализирана, която и да е от хипотезите на чл. 99 т. 1-7 АПК, то и тогава компетентен да определи нови митнически задължения и дължими държавни вземания по ЕАД MPH 12BG001007H0012614/20120502, би бил началника на Митница Б., а не началника на МП ”Пристанище Б. център”. Съдът намира за необходимо да отбележи, че доказателствата по делото изключват възможността да се приеме, че решение № 6473/26.10.2012 година на началника на МП ”Пристанище Б. център”, е издадено при хипотезата на чл. 84 или 84а от ЗМ. Посочените норми, регламентират предпоставките и реда за осъществяване на последващ контрол на декларирането. Повторна проверка и последващ контрол се извършват след разрешението за вдигане на стоките, за установяване на истинността на данните от декларацията или за проверка законосъобразността на действията на проверяваното лице при прилагане на съответните режими, процедури и мерки на търговска политика, както и за изпълнение на задължения за заплащане на публични държавни вземания.
В случая, решение № 6473/26.10.2012 година на началника на МП ”Пристанище Б. център”, е издадено единствено въз основа на резултати от М. на проби от продукта, взети преди разрешение за вдигане на стоката и преди издаване на решение № 3125/28.05.2012г. Тук следва да се посочи, че в първото не се и твърди „неистинност“ на данни от декларацията, защото самият митнически орган приема, че наличните сертификати и документи не позволяват еднозначно тарифно класиране, т. е. изключва се противоправно поведение на декларатора при заявяване на съответните данни за продукта. Именно последното е на практика предмет на доказване при повторната проверка по см. на чл. 84 ЗМ. Не се твърди, а и не е било предмет на решение № 6473/26.10.2012 г., проверка законосъобразността на действията на проверяваното лице при прилагане на съответните режими, процедури и мерки на търговска политика, както и за изпълнение на задължения за заплащане на публични държавни вземания. Издателят на оспорения акт, е приел при пълна липса на законови предпоставки за това, че следва да преразгледа собствения си стабилен административен акт и да постанови нов – със същия предмет (по една ЕАД, са определени нови, еднакви по вид задължения), по отношение на същия адресат, с който да преуреди правните последици от влязлото в сила първоначално решение, защото е постановил същото при липса на яснота относно всички релевантни за определяне на митнически задължения и дължими държавни вземания по ЕАД MPH 12BG001007H0012614/20120502, факти, в хода на развилото се административно производство по реда на чл. 74 ЗМ. Доколкото началникът на МП не е бил компетентен да издава решение № 6473/26.10.2012 година, съдът приема, че този административен акт е нищожен. Решението е неправилно.
Според чл. 78 от Регламент /Е./ № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността – МКО (за пълнота на съдържанието следва да се отбележи, че с Регламент /ЕО/ 450/2008 год. е приет нов Митнически кодекс на Общността, нар. „Модернизиран митнически кодекс –ММКО“ като с него се предвижда поетапно влизане на ММКО в сила до 2013 год. Правната уредба на последващия контрол в ММКО се съдържа в чл. 27 от същия. Тази правна уредба се съдържа и в глава ХІV, раздел ІV „Последващ контрол на декларирането“ от ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ) – от чл. 84 – до чл. 84м., включително.
С чл. 78, т. 1, т. 2 и т. 3 от Митническия кодекс на Общността са въведени два вида последващ контрол на декларирането. Единият е проверка на декларацията, а другият е последващ контрол. Двата режима са възприети от българското законодателство и са доразвити в посочените по-горе разпоредби от ЗМ. Последващият контрол е свързан със спазването на изрично определена в закона процедура, изискваща уведомяване на пасивния субект по митническото правоотношение и осигуряваща активното му участие с оглед спазване на предоставените му от закона права. При повторната проверка на декларацията митническите органи са освободени от задължението да уведомят проверяваното лице. В разглеждания случай е очевидно, че се касае за повторна проверка по чл. 84, ал. 1 от ЗМ. Според тази разпоредба митническите органи могат по собствена инициатива (служебно) или по искане на декларатора да извършат повторна проверка на декларацията. Това е процедура, която обхваща сравняване на попълнената в декларацията информация (органът е приел декларираната стока от [фирма] с опростена митническа декларация) и установяване на съответствието с приложените към нея доказателства, когато тази проверка е насочена към отстраняване на нередност, която не е резултат от неправомерно поведение на деклатора (в този смисъл е решение на С. по дело С-379/00 год., т. 21). За това е необходимо да се направи разграничение между двата процеса „повторна проверка на декларацията“ и „последващ контрол“. В случая от данните по делото се установява, че именно повторна проверка на декларацията е извършена. Този извод се подкрепя от фактите по делото, тъй като митническият орган е насочил действията си към изясняването съдържанието на ЕАД. Съпоставил е информацията в представената му митническата декларация от [фирма] и съпътстващата стоката документи, като за целта е използвал получените резултати от експертизата, обект на лабораторен анализ, т. е. приел е несъответствие между посоченото от дружеството в декларацията и получения резултат от лабораторията в [населено място].
При тълкуване разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗМ се установява, че когато при повторна проверка на декларацията или при последващ контрол се установи, че съответният митнически режим е приложен на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, като отчитат новите обстоятелства. Следователно и при двата вида проверка – при повторна проверка на декларацията и при последващ контрол могат да бъдат установени част от изброените несъответствия. При повторната проверка на декларацията законодателят никъде не е поставил изискването за издаване на заповед за възлагане на този вид проверка. Обратно е прието чл. 84в, ал. 1 от ЗМ, която е относима към последващия контрол и изрично е посочено, че тази проверка се извършва въз основа на заповед за възлагане. Повторната проверка на декларацията няма нарочно производство и може да бъде извършена както по инициатива на митническия орган, така и по искане на декларатора. За нейното провеждане не е въведено изискването от издаване на заповед, с която да се постави началото на това производство, което е различно от процедурата за осъществяване на последващ контрол по реда на чл. 84а от ЗМ, за която следва вече да бъде издадена заповед за започване на производството от съответния компетентен орган и съдържаща определените в чл. 84в, ал. 3 от ЗМ реквизити и мотиви. В случая с издаване на обжалваното пред инстанцията по същество решение № 6473/26.10.2012 год. на началника на митнически пункт „Пристанище Б. център“ е възникнало задължение за допълнително заплащане на митническото задължение по чл. 201, пар. 1, б. „а“ от Регламент /Е./ 2913/92 и на осн. чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, което е в резултат от поправката на декларацията при вече извършено тарифно класиране в нов код по КН 27079999, което решение подлежи на обжалване не по реда на чл. 99 от АПК, а по общия ред за оспорване на индивидуални административни актове по реда на АПК и притежава белезите на чл. 21 от същия кодекс ( вж. решение на С. по дела С-430/2008 год. и С-431/2008 год., С-468/2003 год., С-379/2000 год.). Ето защо, административният съд при постановяване на атакувания съдебен акт е допуснал объркване между същността на двете процедури, като не ги е разграничил, а е приел, че и при двете митническият орган разполага с едни и същи правомощия. За пълнота следва да се отбележи, че последващата проверка, извършвана от митническия орган, приключва с издаване на писмен констативен доклад (имащ декларативен характер) по чл. 84л от ЗМ, който не е индивидуален административен акт, а е предпоставка за издаването на такъв.
С оглед на гореизложеното, в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, съдът е приел, че за издаване на решение № 6473 от 26 октомври 2012 год. на началника на митнически пункт „Пристанище Б. център“, мълчаливо потвърден от началник Митница Б., следва да се приложи процедурата по чл. 99 от АПК, както и тази по чл. 84а и сл. от ЗМ, уреждащ последващия контрол и произтичащата от неговото провеждане процедура по чл. 84в от ЗМ и чл. 84л от ЗМ. Също така необосновано административният съд е обявил за нищожно решение № 6473 от 26 октомври 2012 год. на началника на Митнически пункт „пристанище Б. – център“, мълчаливо потвърдено от началник Митница Б., поради което оспореният съдебен акт, при условията на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, следва да бъде отменен.
Първоинстанционният съд е обявил нищожността на оспорения административен акт с диспозитива на решението, но в мотивите към същото е изложил съображения относно неговата законосъобразност. Събирал е доказателства относно това, като освен писмените доказателства е изслушал две съдебнохимически експертизи. При това положение настоящата инстанция може да се произнесе относно законсъобразността на акта, след отмяната на решението за неговата нищожност.
Спорът между страните се свежда до правилното приложение на материалния закон при тарифното класиране на процесния продукт, описан в митническата декларация като „тежки масла, смазочни масла; други масла – предназначени да претърпят специфична преработка“. Жалбоподателят, в кл. 33 на декларацията, е класирал тарифно продукта в код 2710 19 71, докато митническия орган приема, че същия продукт, поради преобладаването на ароматните съставки тегловно спрямо неароматните, следва да бъде класиран под код 2707 99 99.
Ответникът по касационнат жалба е класирал тарифно продукта в митническата декларация с код 2710 19 71, защото произхода му на нефтено масло определя това тарифно класиране и поради това, че до този момент всички продукти с такъв произход и такъв химичен състав са класирани в тази подпозиция, без да са налични възражения от страна на митническата администрация. В подкрепа на този факт е и писмо изх. № 26-Л-12/6.02.2015г. на Министерство на икономиката на РБ, в което е посочено, че до 4 април 2013г. продукти с характеристиките на процесния са се класирали в позиция 2710. Митническият орган не е доказал, че при процесния продукт ароматните съставки преобладават над неароматните. М. дава заключение на база изследване на ограничени параметри на продукта и като приема, че понятията „ароматни съставки“ и „ароматни въглеводороди“ са идентични. Обратното, посочва С. в т. 2 на диспозитива на Решение С-330/13: “ Понятието „ароматни съставки", фигуриращо в глава 27 от Комбинираната номенклатура, представляваща приложение I към Регламент № 2658/87, изменен с Регламент № 1006/2011, трябва да се тълкува като по-широко от понятието „ароматни въглеводороди". По-широкото понятие е ароматни съставки, а ароматните въглеводороди са елемент на ароматните съставки, но има и други. По Приложение А се определя съдържанието на неароматните въглеводороди и по презумпция остатъкът до 100% се приема, че са ароматни въглеводороди и така отразен резултатът в митническата лабораторна експертиза не е коректен. Категоричната позиция на вещото лице по съдебните експертизи е, че по принцип мазутът е такъв продукт, при който може ароматните съставки да преобладават тегловно над неароматните, но съществуват хипотези при които това съотношение е възможно тегловно да не е такова, в зависимост от нефтения продукт от който е дестилиран съответния мазут. Такова изследване М. не е правила, поради което съдът е приел за недоказана констатацията на митническия орган, в оспореното решение, че при процесния продукт ароматните съставки преобладават над неароматните.
По делото е представено предложение на генералния секретар на Европейската комисия до Съвета на Европейския съюз за приемане на регламент на съвета за суспендиране на мита, приложими към вноса на някои тежки масла и други продукти. Според обяснителния меморандум към предложението целта на самото предложение за приемане на Регламент на Съвета, е суспендирането на автономните общи митнически тарифи върху някои стоки, съдържащи се в глава 27 (тежки масла), които понастоящем са класифицирани под код 2707 99 99. Според същия меморандум, съгласно бележка 2 към глава 27 „масла в които теглото на неароматните съставни компоненти надвишава това на ароматните попадат под заглавие 2710, следователно продуктите се ползват с освобождение от мито, когато са преминали през някакъв конкретен процес. Но масла в които теглото на ароматните съставни компоненти надвишава това на неароматните се класират от април 2013г. под заглавие 2707 и подлежат на мито от 1, 7%. Според обяснителния меморандум, техническите характеристики на въпросните продукти са дадени в ОБ към КН на подзаглавие 2707 99 91 и 2707 99 99. Тези бележки са изменени през април 2013г. за да уточнят обхвата на продуктите покрити от заглавие 2710 и за да изчистят противоречие между обяснителните бележки към КН и бележка 2 към глава 27.”
Предложителят е направил заключение, че маслата се класират в различни подразделения и получават различно тарифно класиране. В интерес на икономическите оператори и двата вида масла, независимо от ароматното им съдържание, когато са предназначени за преминаване през „конкретен процес”, както е дефинирано в Допълнителна бележка 5 към глава 27 от КН (вакуумна дестилация, крекинг, реформинг и т. н.) и подлежат на крайна употреба, изложена в Регламент на комисията № 2454/93, трябва автоматично да бъдат освободени от мито. Според т. 2 от самия проект за Регламент на Съвета, някои масла и други продукти, в които теглото на ароматните съставни компоненти надвишава това на неароматните до април 2013г. също бяха класифицирани под заглавие 2710, като така се ползваха с третиране като освободени от мито за неопределен период. Според точка 3 от Предложението за Регламент от 04.04.2013г. тези масла и други продукти следва да се класифицират под заглавие 2707. На 19.05.2015г. регламентът е приет. Този факт е допълнителен косвен аргумент в подкрепа на тезата, че до 04.04.2013г. маслата и другите продукти, в които теглото на ароматните съставни компоненти надвишава това на неароматните, също се класифицира в позиция 2710, независимо от посочената характеристика. Така сочи и цитираното по - горе писмо изх.№ 26-Л-12/6.02.2015г. на Министерство на икономиката на РБ, адресирано до ответника по касационната жалба. Процесния внос е извършен преди 04.04.2013г. и следва да бъде тарифно класиран в позиция 2710, тъй като според химическите му характеристики и основно според неговия произход това е позицията, която най-точно го описва.
В случая е била налице установена практика по прилагане на закона и постигане на целите му, с която издателят на оспорения акт не се е съобразил и по този начин е нарушил правата на жалбоподателя. Това е така, защото не е спорно между страните, че [фирма] в продължение на години, е внасял продукти с характеристики, аналогични на тези на процесния и ги е класирал тарифно в код 2710 19 71. Промяната на тарифното класиране митническият орган е извършил при липса на каквито и да е било нови обстоятелства - нова законова регламентация или промяна в характеристиките на продукта. Всичко това, предпоставя категоричен извод за незаконосъобразност на издадения акт.
Ето защо настоящия състав, след отмяната на решението, постановява ново, с което отменя изцяло оспорения административен акт, поради което и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд - второ отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №1183/02.07.2015 г., постановено по адм. д. №2498/2012 г. по описа на Административен съд Бургас, I състав и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Решение № 6473/26.10.2012г., издадено от началника на МП ”Пристанище Б. център”. Решението не подлежи на обжалване.