Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е. И. С. срещу решение № 919 от 20.02.2015 г., постановено по адм. дело № 7033/2014 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването на заповед № 196з-762/27.06.2014 г., издадена от директора на Научноизследователски институт по криминалистика и криминология - МВР, за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца на жалбоподателката. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Ответникът, чрез процесуален представител счита жалбата за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението.

Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Фактическата обстановка е правилно изяснена от първоинстанционния съд, а изводите му, обосновали отхвърлянето на жалбата срещу административния акт, изцяло се споделят.

Атакуваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като съдържа изискуемите се от чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР

(отм.) реквизити. Липсват твърдяните в жалбата нарушения на дисциплинарната процедура, които да са засегнали правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Това, че дисциплинарното нарушение на жалбоподателката е констатирано в рамките на образувана срещу друг служител проверка, не съставлява нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 238а от ППЗМВР отм. при наличието на данни за извършено нарушение по чл. 225 - 229 от ППЗМВР, дисциплинарното производство може да започне и без издаване на изрична заповед. В случая, то е започнало с първото действие за установяване на нарушението по сигнал на служителка срещу друго лице, но в хода на дисциплинарната проверка органът е установил, че има извършени нарушения от двете служителки С. и Н.. Не е било необходимо извършване на втора проверка лично срещу жалбоподателката, защото обстоятелствата са изяснени при проведената такава. Извършените нарушения са доказани от обясненията на лицата, разпитани в хода на дисциплинарното производство. Служителката е имала възможност да участва активно в него, като е дала писмени обяснения, както след образуването му, така и след запознаване с обобщената справка, които са надлежно приети. Наказанието е наложено в рамките на установените срокове по чл. 225 от ЗМВР (отм).

Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон, същата съдържа подробни мотиви и препраща към доказателствата, намиращи се в справката и материалите по преписката. Изложените в нея факти са потвърдени и от показанията на разпитаните от съда свидетели.

Обоснован е изводът на съда, че дисциплинарнонаказващият орган е наложил на жалбоподателката справедливо по вид и размер наказание, съответстващо на тежестта на извършеното нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР във връзка с т. 48а от действащия Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Доказани са нейни прояви на поведение в колектива, които са недопустими. Налице са материалноправните предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на С., поради което неоснователни са доводите в жалбата за неспазена процедура, липса на мотиви в заповедта и прекалено тежко наказание.

Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на оспореното решение и то следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 919 от 20.02.2015 г., постановено по адм. дело № 7033/2014 г. по описа на Административен съд София - град. Решението е окончателно . Особено мнение: