Производството по делото е по реда на чл. 280 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП – [населено място] срещу решение № 2705 от 26.11.2014 г., постановено по адм. дело № 1478/2014 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменен АУЗД № 1321929 от 23.01.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В., потвърден с решение № 59 от 28.03.2014 г. на директора на ТД на НАП – [населено място], като е извършена корекция на подадена от Вели А. Я. декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 11 313 лева – главница и лихви за забава в размер на 2004, 02 лева.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено при неправилно прилагане на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер на 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производител, за годишната данъчна основа от дейност по непреработена земеделска продукция – растителна или животинска при условията за преотстъпване по чл. 189б ЗКПО. Според касатора това преотстъпване законодателят обвързва само и единствено за едноличните търговци, като понятията „предприятие на търговец” и „стопанска дейност”, осъществени от физически лица не се отъждествяват. В касационната жалба се съдържа оплакване, че направеното от първоинстанционния съд тълкуване на разпоредбата на чл. 29а, ал. 1 ЗДДФЛ, която се възприема като норма, разширяваща обхвата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, не намира опора в закона и е недопустимо материалноправните норми на данъчен закон да се подлагат на разширително...