О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 980

Гр.С., 29.10.2015

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през двехиляди и петнадесета година, в състав

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря. ......., като разгледа докладваното от съдията Р. г. д. N.4422 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №.227/5.05.15г. по г. д.№.284/15 на Плевенски окръжен съд – с което е потвърдено решение №.1987/26.12.14 по г. д.№.3843/14 на Плевенски районен съд, Vс.

Ответната страна М. Д. Кожухарска не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за основателни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са уважени. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от трудов договор, който е бил незаконосъобразно прекратен на основание чл. 188 т. 3 КТ за допуснати нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187 т. 1, т. 2 и т. 9 КТ. Отразил е, че в тежест на работодателя е да установи осъществяването на фактическото основание за прекратяване на трудовото правоотношение, както и законосъобразността на уволнителната заповед. В случая, съобразно същата, ищцата - работила на...