Решение №12074/25.11.2021 по адм. д. №7793/2021 на ВАС, V о., докладвано от съдия Мария Николова

РЕШЕНИЕ № 12074 София, 25.11.2021 В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. Д. ЧЛЕНОВЕ:Е. М. М. Н. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Ася Петроваизслуша докладваното от съдиятаМ. Н. по адм. дело № 7793/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. М., подадена чрез адв. Х., против Решение № 1687/17.03.2021г., постановено по адм. дело № 9269/2020 г. на Административен съд София – град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 3286з-3049/19.08.2020 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция” към Министерство на вътрешните работи, с която е отказано снемането на полицейска регистрация № 25637 от 12.09.2013 г., извършена в 05 РУ-СДВР. Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът - Директорът на Главна дирекция „Национална полиция“, чрез процесуален представител юрк. М., оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмени бележки. Моли решението да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховния административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведението в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема същата за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че с оспорената заповед е отказано снемане на полицейска регистрация № 25637/12.09.2013 г., на основание чл. 68, ал.1 от Закона за Министерство вътрешните работи (ЗМВР) на С. М. за деяние по чл. 198 от НК по преписка ЗМ № 2253/2013 г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр. пр. № 34263/2013 г. по описа на Софийска районна прокуратура (СРП), поради липса на предпоставките по чл. 68, ал. 6 ЗМВР. АССГ е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, комуто надлежно са делегирани правомощия със заповед на министъра на основание чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 ЗМВР, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа необходимите реквизити и при издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че заповедта е постановена и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Съдът е посочил, че по делото е безспорно установено, че по отношение на Мичев не е налице нито едно от законовите основания за заличаване на полицейската му регистрация, вкл. това по чл. 68, ал. 6, т. 2 ЗМВР, тъй като в случая наказателното производство е прекратено поради сключено споразумение. Решението е валидно, допустимо и правилно.

В съответствие с разпоредбата на чл. 68, ал. 6 ЗМВР е изводът на АССГ, че реабилитацията по право не е между изрично изброените законови основания за заличаване на полицейската регистрация. Съгласно чл. 68, ал. 6 ЗМВР полицейската регистрация се заличава, когато е извършена в нарушение на закона, когато е прекратено наказателното производство без хипотезата на одобрено споразумение, при влязла в сила оправдателна присъда, при освобождаване на лицето от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и смърт на лицето. Реабилитацията по право по чл. 86, ал. 1 НК при влязла в сила осъдителна присъда с отлагане изтърпяването на наказанието за изпитателен срок, какъвто е настоящият случай, настъпва, когато изтече изпитателният срок без лицето да извърши друго престъпление, заради което да трябва да изтърпи отложеното наказание. Реабилитацията заличава последиците от осъждането за в бъдеще, с изключение на изрично посочените в закона случаи. Част от тези изрично посочени в закон случаи са свързани с наказателното производство, в което следва да се вземе предвид осъдителната присъда при последващи осъждания в определени хипотези. Полицейските органи обработват лични данни с оглед противодействието на престъпленията и полицейската регистрация се извършва на лица, привлечени като обвиняеми за умишлени престъпления от общ характер, за каквото е бил обвиняем и осъден с влязла в сила присъда жалбоподателят - грабеж (чл. 198, ал. 1 НК). Предвид целите на обработката на личните данни не е била налице и хипотезата на чл. 45 от Закона за защита на личните данни, а именно да е отпаднала целта за обработването им, тъй като за целите на противодействието на престъпността продължават да се обработват лични данни на лица с влезли в сила осъдителни присъди за умишлени престъпления, независимо от настъпилата реабилитация по право.

В българския ЗМВР не е транспонирана разпоредбата на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г., относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (26), съгласно която следва да бъдат установени срокове за изтриването на данните от администратора или техен периодичен преглед. В цитираната разпоредба на директивата не е посочено какви следва да бъдат тези срокове. Липсата на подобен срок в българското законодателство обаче не е основание за отмяна на всеки административен акт за отказ за снемане на регистрация. В случая предвид горецитираните дати на влизане в сила на осъдителната присъда и изтичане на изпитателния срок по нея не може да се твърди, че събраните лични данни на жалбоподателя се съхраняват за период по - дълъг от необходимото за целите, за които се обработват от полицейските органи.

Неоснователни са доводите на касатора, свързани с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ ЕО(ОРЗД). Съгласно ОРЗД (19) защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване, както и свободното движение на такива данни, са предмет на специален правен инструмент на Съюза и настоящият регламент не се прилага за дейности по обработване на лични данни за такива цели.

Предотвратяването и разкриването на престъпление, защита на националната сигурност и обществения ред са определени от законодателя като ценности, чиято защита обуславя правомерност на обработването на личните данни на лицата за извършени от тях престъпления, за които са наказани с влязла в сила присъда и след реабилитирането им.

Като е приел, че решението на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ е законосъобразно и е отхвърлил жалбата на Мичев, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и при своевременно направено искане за присъждане на разноски на Главна дирекция „Национална полиция“ се дължи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, което съдът определя в размер на 100 /сто/ лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1687/17.03.2021г., постановено по адм. дело № 9269/2020 г. на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА С. М., ЕГН [ЕГН] от гр. София да заплати на Главна дирекция „Национална полиция“, разноски по делото в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Диана Добрева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Еманоил Митев

/п/ Мария Николова

Дело
  • Мария Николова - докладчик
  • Диана Добрева - председател
  • Еманоил Митев - член
Дело: 7793/2021
Вид дело: Касационно административно дело
Отделение: Пето отделение
Страни:
Достъпно за абонати.

Цитирани ЮЛ:
Достъпно за абонати.
Ключови думи
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...