О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 977

ГР. София, 28.10.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 19.10.2015 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №3533/15 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Е. Т., като майка и законен представител на малолетния К. Т. – род. през 2004 г., срещу въззивното решение на Окръжен съд Кюстендил по гр. д. №709/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение на осн. чл. 150 СК е изменен размерът на месечната издръжка, която ищецът Т. Т., като баща на детето е осъден да му заплаща – от 250 евро на 150 лв.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по процесуалните въпроси: Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да го обоснове като обсъди всички относими доказателства, възражения и доводи на страните в съвкупност?; Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение, дерогира ли това изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания и по направените в о. с.з. доказателствени искания по делото за издръжка на малолетно дете?; Следва ли въззивната инстанция по такова дело да допусне назначаването на експертиза, която...