О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1032

С. 5.11. 2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА

С. ДИМИТРОВА

изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 4232/2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Г. С., подадена чрез пълномощника адвокат Д. Д. срещу въззивно решение № 265 от 28.05.2015 г. по гр. дело № 361/2015 г. на Плевенски окръжен съд, с което като е потвърдено решение от 16.03.2015 г. по гр. д. № 5558/2014 г. на Районен съд, [населено място], е осъдена М. Г. С. да заплати на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] сумата 7 152.72 лв., представляваща имуществени вреди от липси, причинени на дружеството от С. като материално отговорно лице, от неотчетени парични и материални ценности, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на откриване на липсите-25.04.2013 г. до окончателното изплащане.

В изложение по чл. 284 ал. 1, т. 3 ГПК, се сочи, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа се, че по въпроса трябва ли работодателят-ищец в производството по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ да установи наличието на липса, или е достатъчно само да твърди, че е налице такава и може да се ангажира отговорността на отчетник за липса на стоки и парични средства ако съществува несъответствие между резултатите от извършената инвентаризация на складовите наличности поверени на МОЛ и...