О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1310 гр.София, 19.03.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: БОРИС ИЛИЕВ

Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Е. В. гр. д.№ 4062 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на Д. Д. М., чрез адвокат Г. Г. от АК – София, срещу решение № 424/03.07.2024 г. по в. гр. д.№ 339/2024 г. на Окръжен съд Враца, с което се отменя решение № 30/05.03.2024 г. по гр. д.№ 711/2023 г. на Районен съд Оряхово и е отхвърлен предявеният иск на касатора против Районен съд Козлодуй, на основание чл. 2б ЗОДОВ, за сумата от 950 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото за разглеждане и приключване на гр. д.№ 1004/2022 г. на РС Козлодуй в разумен срок, ведно със законната лихва от 07.11.2023 г. до изплащане на сумата.

В касационната жалба се твърди, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и очевидно неправилно. Според касатора, въпреки продължителният период на бездействие по делото „около два до осем месеца“ от страна на съдията - докладчик, въззивният съд неправилно е приел, че не е налице необосновано забавяне на производството пред първата инстанция, което е в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС по приложението на чл.2б ЗОДОВ и на стандартите и практиката на ЕСПЧ. В изложение към жалбата се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 48/06.04.2020 г. по гр. д. № 1610/2019 г. на IV г. о., решение № 30/07.05.2019 г. по гр. д. № 2125/2018 г. на III г. о. и решение № 306/22.10.2019 г. по гр. д. № 4482/2017 г. на IV г. о. по въпросите: 1/ Могат ли да бъдат изключени следните случаи от периода, в който делата могат да бъдат разгледани и решени в разумен срок по смисъла на чл.2б ЗОДОВ: отпуск на съдията, разглеждащ делото; съдебна ваканция; натовареност над средната за страната на конкретния съд; съдия от състава на съда заема длъжност административен ръководител на съда; незапълнен щат от съдии в конкретния съд? 2/ Може ли бъдещо несигурно събитие като евентуалното бързо разглеждане на дело от горна инстанция да компенсира нарушаването на правото на разглеждане на делото в разумен срок от предходна инстанция в случаите, когато е предявен иск по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ по отношение на делото, водено от нисшестоящата инстанция? 3/ Включва ли се в общия период на разглеждане на делото от първата инстанция целия период от сезиране на съда до изпращането на делото на друга инстанция при преценка за спазване на разумния срок за разглеждане на делото. Касаторът поддържа, че е налице очевидна неправилност на решението и претендира разноски по делото по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.

От Районен съд Козлодуй, чрез административния ръководител, е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационна жалба, като счита че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, а по същество подадената жалба е неоснователна.

За да постанови решението, въззивният съд е приел, че страните нямат спор по релевантните за спора факти по делото, а единствено по приложението на чл.2б от ЗОДОВ. От фактическа страна съдът е установил, че гр. д.№ 1004/2022 г. на РС Козлодуй е образувано по иск на Д. Д. М. против ОДМВР Враца, предявен на 25.07.2022 г. Делото е разпределено на случаен принцип на съдия Ж. Д.-А., която след размяна на книжата по делото /писмен отговор на исковата молба е депозиран на 11.08.2022 г. с искане за привличане на трето лице-помагач и предявен обратен иск/, оставя исковата молба по предявения обратен иск „без движение“ на 30.09.2022 г. за внасяне на дължимата държавна такса /указанията са изпълнени на 13.10.2022 г./. Подпомагащата страна „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е конституирана на 25.11.2022 г., която подава писмен отговор на 31.01.2023 г. Доклад по делото е изготвен на 12.09.2023 г., делото е насрочено за съдебно заседание на 07.11.2023 г. и е постановено решение на 27.11.2023 г. Съдът е приел за безспорно, че на същия докладчик са били разпределени в периода 18-26.07.2022 г. още 58 дела, която до датата на насрочване на делата е ползвала общо 76 дни отпуск поради временна нетрудоспособност. Съобразявайки свидетелските показания за проявените безпокойство и напрежение от ищеца и периодите на бездействие в хода на делото, въззивният съд е приел, че не е налице основание по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ да се ангажира отговорността на ответната страна поради нарушаване правото на ищеца да бъде разгледано и решено в разумен срок делото, по което той е страна. С оглед на установените критерии за сложност на делото и нормална обща продължителност на производството, решаващият състав е приел, че забава при упражняване на отделни съдопроизводствени действия в случая не обуславя извод за нарушение на чл.6, §1 КЗПЧОС, поради което претенцията на ищеца е неоснователна.

При тези мотиви на въззивния съд не е налице поддържаното основание за „очевидна неправилност“ на решението по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните начала в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с отговорността за вреди при забавени действия на правозащитните органи, на основание чл.2б ЗОДОВ. От мотивите и диспозитива на съдебния акт е видно, че решението е израз на предоставената от закона правораздавателна власт на съда, във връзка с разрешаването на конкретния спор и в този смисъл, декларативно позоваване на очевидна неправилност на въззивното решение не обуславя допускането на касационно обжалване. Изложените съображения за явна необоснованост на мотивите на решението също не могат да бъдат споделени. Служебно задължение на администриращия делото съд е да прецени надлежното му сезиране и редовността на подадените книжа /искова молба, жалба, заявление и т. н./, като осигури правото на писмен отговор от насрещната страни, независимо от вида и обема на търсената защита. Когато установи забавяне на производството, в резултат на констатирани недостатъци в изявленията на някоя от страните, даването на указания от съда за отстраняване на нередовността /на исковата молба по обратния иск/, не може да се приеме, че нарушава правото на страната да се разгледа делото в разумен срок. От друга страна, критериите, въз основа на които се преценява наличието или липсата на нарушение по чл.6, §1 от Конвенцията са посочени в чл.2б, ал.2 ЗОДОВ, при съобразяване на стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ, също не са нарушени, поради което не е налице „очевидна неправилност“ на решението, по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че формулираните въпроси са обуславящи, но не дават основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради следните съображения: С първото решение е даден отговор на въпроса за правното значение на шестмесечния срок по §8, ал.2, пр.2 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ за допустимостта на иск по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ и кои са допустимите доказателствени средства за установяване на началния момент на този срок, които изобщо не са били предмет на обсъждане в обжалваното решение, с оглед на което тази съдебна практика е неотносима. Въззивният съд приема в случая, че е сезиран с иск за обезщетение на вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок по висящо производство, т. е. не се обуславя от наличието и липсата на процесуалните предпоставки по чл.8, ал.2 ЗОДОВ. В съдебната практика е изяснено, че натовареността на съответната съдебна инстанция, както и периодите на съдебни ваканции, са ирелевантни за преценката дали следва да се ангажира отговорността на държавата по чл.2б ЗОДОВ, тъй като последната е длъжна да вземе навременни и ефикасни мерки за справяне с натовареността и да организира съдебната система по начин, който може да осигури разглеждането на всяко дело в разумен срок и ако такива не са взети или са неефективни, държавата, респ. - процесуалните й субституенти не могат да бъдат освободени от отговорност при неспазване на разумния срок. Даденото от въззивния съд разрешение е в същия смисъл - отговорността на държавата не е обусловена от конкретните причини за забавяне на делото, а дали се установява нарушаване на общата продължителност на производството извън разумния срок, т. е. налице ли е бездействие на съда при упражняване на неговите правомощия, в нарушение на чл.6, §1 КЗПЧОС.

В случая, въззивният съд е приел, че с оглед предмета на конкретното дело не се засяга значително интереса на ищеца, поради което констатираното забавяне при насрочване за открито съдебно заседание в първата инстанция не обуславя извод за неразумна обща продължителност на производството.

По останалите въпроси във връзка с правото на разглеждане на делото в разумен срок, изложените мотиви от въззивната инстанция не противоречат на практиката на ВКС, че релевантна за отговорността на държавата по чл.2б ЗОДОВ е общата продължителност на съдебното производство – от предявяване на иска до приключването му с влязъл в сила съдебен акт, като спазването или неспазването на инструктивните срокове за извършването на отделните съдопроизводствени действия е без значение, като е възможно общата продължителност на делото да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи на производството са имали разумна продължителност, и обратното – при допусната забава в отделна част на производството да няма нарушение на чл.6, §1 ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна, според фактическата и правна сложност на делото. Въззивният съд е констатирал допуснато забавяне при насрочване на делото, а за останалите съдопроизводствени действия е приел, че са извършени в разумен срок, поради което е стигнал до извод за нормална обща продължителност на делото в първа инстанция и липса на достатъчно основание за присъждане на обезщетение поради нарушено право на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок.

Предвид изложените съображения, поставените въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 424 от 03.07.2024 г. по в. гр. д.№ 339/2024 г. на Окръжен съд Враца.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.