Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. Н. Д. срещу решение № 1474 от 28.02.2015 г. по гр. дело № 5765/2014 г. на Софийски градски съд, ВО, ІІ А състав.

Ответникът по касация – Национална здравноосигурителна каса, [населено място] е на становище, че касационната жалба не отговаря на законно установените предпоставки за касационно разглеждане на спора.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение взе предвид следното:

С цитираното въззивно решение състав на Софийски градски съд /СГС/ е потвърдил решение № ІІ – 62 – 46 от 13.03.2014 г. по гр. дело № 52916/2013 г. на Софийски районен съд /СРС/, ГО, 62 състав за отхвърляне исковете на И. Н. Д. срещу касатора по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ и присъждане на разноски в полза на ответника по претенциите, като е присъдил разноски в полза на въззиваемия. Този резултат СГС е обосновал с мотиви за законосъобразност на уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ, в които е разгледал предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение. По отношение на спора за законосъобразното провеждане на конкурса за длъжността „директор на Р. – [населено място]” съдът е констатирал, че конкурсът е проведен по правилата на КТ, Правила, одобрени от НС на НЗОК на 08.03.2013 г., изменени 29.07.2013 г. Решаващият състав на въззивната инстанция е развил съображения относно приложението на чл. 93, ал. 2 КТ, съгласно които в обявлението за конкурса не е било изрично посочено, че стаж и професионален опит се установяват единствено с трудова, осигурителна и служебна книжка, а са изискани за представяне документи, установяващи стаж и професионален опит, каквито кандидата К. е представил. СГС е посочил, че не само на К., но и на останалите кандидати е била дадена възможност да отстранят нередовности по окомплектоване на заявленията с възражението по чл. 93, ал. 2 КТ и е приел, че тази възможност е следвало да бъде дадена на участващите в конкурса кандидати предвид непосочените изрично в правилата и обявлението конкретни документи. Направен е извод, че са спазени общите изисквания на закона за провеждане на конкурса, същият е приключил успешно, спечелилият конкурса – д-р К. е постъпил на работа.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпрос, формулиран от касатора, както следва: „Допустимо ли е с възражението по чл. 93, ал. 2 от КТ да се допълва от кандидат в конкурс непълно подадена от него документация след крайния срок за подаване на документи, посочен в правилата на съответния конкурс?”. Цитираният въпрос се предхожда от цитат от въззивното решение, по – конкретно от следния текст: „На второ място, настоящият състав на СГС приема, че не е в нарушение на процедурата обстоятелството, че на кандидата К. /спечелил конкурса/, а и видно от твърденията на двете страни и на други двама кандидати, е дадена възможност от управителя на НЗОК с възражението по чл. 93, ал. 2 от КТ и аналогичната разпоредба на чл. 17 от Правилата да отстранят констатирани от комисията нередовности по окомплектоването на техните заявления с изискуемите документи.”. По въпроса въззивният съд е изложил мотиви, не само цитираните от касатора в приложението, но и посочените по – горе. Допускането на касационно обжалване изисква да са установени допълнителни основания, които представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане на касационно обжалване – разрешеният от въззивния съд правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, в случая посочен от страната. В приложението жалбоподателят се позовава на основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, но не ги установява съобразно изискванията на закона, разяснени в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. По – конкретно в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са развити доводи за противоречие в мотивите, приети в обжалваното въззивно решение и разрешенията, изложени в решение от 26.04.2011 г. по гр. дело № 3697/2011 г. на СГС. Решение от 26.04.2011 г. по гр. дело № 3697/2011 г. на СГС с данни за влизането му в сила не е представено по делото от касатора. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието на съдебна практика – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд. Предвид изложеното следва да се приеме, че по поставения въпрос не е обосновано допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол по тази разпоредба. Не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол и по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържането на допълнително основание по същата норма се провежда при липсата на съдебна практика относно правна уредба, която е непълна, неясна или противоречива или за осъвременяване на тълкуването на закона с оглед изменения в законодателството и обществените условия, съответно при необходимост от изменение на съдебна практика, произтичаща от неточно тълкуване на правната уредба /в този смисъл са разясненията в цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС, т. 4, които касаторът не е съобразил/. Обосноваването на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК изисква мотивирано изложение на предпоставките по нормата, което жалбоподателят не е осъществил с приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Поддържайки и двете хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателят не е обосновал наличието на всяка една от тях, тъй като относно „точното прилагане на закона” не е представил доказателства за съдебна практика, която е формирана при неточно приложение на закона и съответно в приложението не е мотивирал доводи за неправилно според него тълкуване на разпоредби в конкретни съдебни актове, обективиращи правни разрешения, съвпадащи с приетите от СГС. Касаторът не е представил доказателства и за съдебна практика, която според него следва да се актуализира. Изразеното от същия виждане, че точното прилагане на закона се състои в създадената с обжалваното въззивно решение „чрез погрешно тълкуване съдебна практика” е неправилно. Това виждане съдържа смесване на различни правни понятия – нарушение на закона по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК в двете му разновидности – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващо касационно основание за отмяна на въззивно решение по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК и съдебна практика, формирана при неточно прилагане на закона, съставляваща основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, при което неточното прилагане на закона е основание за отпадане на тази практика с оглед изясняване на установеното в закона правило. Поради неразграничаване на посочените понятия в приложението страната не е успяла да мотивира допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е мотивирано основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК лаконичното твърдение, че тълкуването на чл. 93, ал. 2 КТ „е от значение за точното прилагане на закона както от конкурсните комисии и работодатели по КТ, така и от съдилищата при решаване на правни спорове в тази област”. Установяването на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК изисква мотивирано изложение, обосноваващо наличието на допълнително основание, което в случая страната не е реализирала.

С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че с приложението касаторът не е обосновал приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1474 от 28.02.2015 г. по гр. дело № 5765/2014 г. на Софийски градски съд, ВО, ІІ А състав.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: