Производството е по чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 3776 от 15.06.2015 г. на М. Д. Д. от [населено място] срещу определение № 348 от 25.05.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 161/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е прекратено производството по делото. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения, изложени в частната жалба.

Ответниците по частната жалба Й. Б. М., Х. Б. М., Б. Г. М., Министерство на вътрешните работи на Р. Б. и Областна дирекция на МВР – Велико Т., не изразяват становище в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска и намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че подадената частна жалба е недопустима и е прекратил производството по делото. Изложени са съображения, че обжалванoто разпореждане на Кюстендилския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 2625/15.04.2013 г. на М. Д. за допускане на изменение на размера на предявените искове чрез намаляване на всеки иск до размера на сумата от 1250 лева, предявени като частични, не е от категорията на обжалваемите съдебни актове, тъй като нито в закона е предвидена изрично неговата обжалваемост, нито има преграждащ характер. Съдът е приел, че изложените в частната жалба съображения, касаещи връщането на исковата молба са ирелевантни, тъй като са предмет на друго производство, което е приключило с определение на ВКС, постановено в производство по чл. 288 ГПК на 23.04.2013 г.

Определението е правилно.

В. съд е съобразил разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, съгласно която на обжалване с частна жалба подлежат определенията на съда, респ. разпорежданията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично предвидени в закона. В процесния случай с първоинстанционното разпореждане е прието, че молбата за намаляване на исковите претенции е по прекратено гражданско дело № 42/2012 г. на Кюстендилския окръжен съд и следва да се остави без разглеждане и върне на молителя. В случая молбата за изменение на иска освен, че е процесуално недопустима, тъй като производството по делото е прекратено, поради връщане на исковата молба с Определение от 09.02.2012 г. на Окръжен съд – Кюстендил, постановено по гр. д. № 42/2012 г., потвърдено с Определение № 2611/07.12.2012 г. на Софийския апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 1213/2012 г., което не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 183/23.04.2013 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, постановено по ч. гр. д. № 2463/2013 г. в производство по чл. 288 ГПК, но и определението, с което съдът се произнася по такава молба е изключено от съдебен контрол, тъй като с него нито се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито неговата обжалваемост изрично е посочена в закона. Съдебен контрол е допустим само върху определението, с което е отказано да се допусне изменение на иска чрез увеличаване на размера му, тъй като страната не разполага с възможност да предяви иск за разликата в отделно производство /по арг. на чл. 126 и чл. 296 ГПК/, като в този смисъл е даденото разрешение в т. 7 „б” на Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Докато, при наличие на висящ спор, претенция за намаляване на размера на предявения иск е въпрос, по който преценката на решаващия съд е изключена от по-нататъшен инстанционен контрол, поради което, на още по-силно основание, е недопустимо произнасяне по такава молба при прекратяване на исковия процес. Следователно, правилна е преценката на въззивния съд, че молбата за изменение на иска е недопустима, както с оглед липса на висящ процес, така и предвид неговата необжалваемост. Релевираните в частната жалба оплаквания, че съдът не е съобразил направеното искане за изменение на исковете с молба от 02.02.2012 г., предхождаща прекратителното определение на КОС, са неоснователни, тъй като по делото липсва приложена молба на ищеца от 02.02.2012 г. за изменение размера на исковете, така както твърди жалбоподателят в частната жалба, нито жалбоподателят е представил копие от такава с нея, което да удостоверява, че молбата е била надлежно входирана в съда.

Предвид изложеното, подадената частна жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно и в съответствие със закона, следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, О п р е д е л и:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 348 от 25.05.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 161/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: