Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Р. К. и Й. Р. И. срещу решение №.1944/17.12.14 по г. д.№.1690/14г. на Варненски окръжен съд - с което е потвърдено решение №.2198/24.04.14 /допълнено с реш. №.3192/17.06.2014г./ по г. д.№.14518/12г. на Районен съд Варна за осъждане на касаторите да платят на основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД на Г. К. Й. по 5569, 02лв. – платена цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен от ищцата с наследодателя им Р. Д. П., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до изплащане на сумата. Моли се за отмяна на атакуваното решение като незаконосъобразно; претендират се разноски.

Ответната страна Г. К. Й. оспорва жалбата; претендира разноски.

С определение №.663/12.06.15г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса „следва ли второинстанционният съд с оглед задължението си по чл. 12 ГПК да обсъди аргументите и доводите на ответника и прецени всички доказателства по делото и доводите на страните и да постанови решението си въз основа на приетите от него за установени факти и закона, който е от значение за изхода на спора”.

С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД за основателни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са уважени. Приел е от фактическа страна, че между ищцата и наследодателя на ответниците е бил сключен договор за покупко-продажба във формата на нотариален акт, че същият е съдържал отразяване, че продажната цена е била платена напълно и в брой при подписването му, че договорът е бил прогласен за нищожен на основание чл. 26 ал. 2 пр. 3 ЗЗД с влязло в сила решение на ВКС. От правна страна е посочил, че по така прогласената за нищожна сделка е налице плащане на продажната цена. Нотариалният акт съдържа признание на продавача, че е получил сумата – което има характер на частен свидетелстващ документ /разписка/; авторството му не е било оспорено и съдържанието му не е било опровергано; за разписката не се изисква специална форма – достатъчна е и писмена – каквато в случая е налице – като с подписа си продавачът е удостоверил неизгодния за него факт, че е получил продажната цена. При тези обстоятелства е направен извод, че наследодателят на ответниците е получил процесната сума при начална липса на основание и се дължи връщането й.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

Съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото /реш.№.217 по г. д.№.761/10, ІV ГО на ВКС, реш. №.235/4.07.11 по г. д.№.513/10, ІV ГО на ВКС, реш. №.324 по г. д.№.1413/09, ІV ГО на ВКС и др./.

По основателността на касационната жалба:

На 4.04.2005г. между Г. Й. /ищца/ и Х. Х., купувачи, и наследодателя на ответниците Р. П. – продавач, е бил сключен договор за покупко-продажба - нот. акт №.34, т.ІІ, рег.№.2194, д.№.197/05 от 4.04.05г. - съдържащ отразяване, че продажната цена е била платена на продавача напълно и в брой при подписването му.

С влязло в сила решение на ВКС, ІV ГО, №.155/26.04.11 по г. д.№.917/10, този договор е прогласен за нищожен на основание чл. 26 ал. 2 пр. 3 ЗЗД - поради неспазване на предписаната от закона форма. Прието е, че извършеното нотариално удостоверяване е нищожно поради нарушение на изискванията на чл. 472 ГПК отм., Към момента на изповядване на сделката продавачът е бил напълно сляп и глух - не е могъл сам да прочете документа и да чуе или възприеме при прочит същия, вкл. с оглед дължината и спецификата му, а нотариусът не е процедирал съобразно чл. 479 ГПК отм. - не е назначи тълковник, чрез който да съобщи на глухия и сляп ищец съдържанието на документа и да получи одобрението му, като направи и съответно отбелязване съобразно чл. 479 ал. 2 и 3 ГПК отм..

При тези факти въззивният съд е приел, че съдържащото се в прогласения за нищожен нотариален акт изявление на продавача, че е получил цената, е направено в необходимата форма за доказване - писмена – като с подписа си той е удостоверил неизгодния факт на получаването й. В противоречие с разпоредбите на закона и задължителната практика на ВКС, обаче, въззивната инстанция не е обсъдила своевременно релевираните от касатора възражения относно недъгавостта на продавача – сляпо и глухо лице, респективно относно доказателствената стойност на документ, подписан от сляпо и глухо лице, при липса на валидно нотариално удостоверяване и приподписване от свидетели.

Нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот материализира удостоверителните изявления на нотариалния орган и изявленията на страните по договора.

В частта, с която нотариусът удостоверява, че пред него са се явили посочените лица и съдържащите се в нотариалния акт изявления са техни, нотариалният акт представлява официален свидетелстващ документ.

В частта, с която купувачът е заявил, че е платил цената, а продавачът - че я е получил, нотариалният акт е частен свидетелстващ документ за знание. Той материализира удостоверителното изявление на своя издател за даден факт - плащането на цената, и има характер на разписка за плащане /реш.№.403/10.01.2012г. по г. д.№ 1543/2010г. на ВКС, ІІІ ГО, реш. №.402/17.01.2012г. по г. д.№.449/2011г. на ВКС, ІІІ ГО, реш. №.173/27.07.2010г. по г. д.№.5166/2008г. на ВКС, ІV ГО и др./.

Когато, обаче, нотариалният акт е обявен за нищожен поради липса на форма - порок на нотариалното удостоверяване – нарушение на чл. 479 вр. с чл. 472 ГПК отм. – в това число поради процедиране на нотариуса в отклонение от чл. 479 ГПК отм. и неназначаване от същия на тълковник на сляпа и глуха /макар и грамотна/ страна по сделката /продавач/, доказателствената стойност на изявлението за получаване на плащане, направено от такава страна – продавач, следва да се цени съобразно чл. 151 ГПК отм., Разпоредбата предвижда документ, подписан от сляп – дори и когато е грамотен, да бъде приподписан от двама свидетели. Изискването в този текст за поставяне на отпечатък от пръст и за приподписване на документа и от двама свидетели е установено за да се удостовери участието на неграмотния или грамотния недъгав /недъгавост по смисъла на чл. 475 ал. 2 ГПК отм. е налице не само при невъзможност за подписване на документа от този, от който изхожда, но и когато лицето не може да узнае съдържанието му поради болест – какъвто е случаят със слепите, когато са грамотни - тъй като не могат да четат обикновено писмо; същевременно слепите, дори и когато са грамотни, се нуждаят от повече гаранции от немия, глухия и глухонемия, че им е станало известно съдържанието на документа, тъй като за разлика от тях те не могат да прочетат същия и да узнаят съдържанието му без помощта на друго лице – ТР 71/10.07.70, ОСГК на ВС/ в издаването му и да се гарантира, че му е известно съдържанието и е съгласен с него – тъй като приподписването от двама свидетели предполага, че документът е четен на същия, преди да го подпише чрез полагане на отпечатък. При подписване чрез отпечатък пред нотариус или съд, участието на свидетели е ненужно - удостоверяващата функция на същите спрямо факта на това действие и факта на узнаването на съдържанието се изпълнява от нотариуса, респективно от съда /чл. 475 ГПК отм. ; ТР №.61/3.05.71г, ОСГК на ВКС/. Когато, обаче, е признато по надлежен съдебен ред /с влязло в сила съдебно решение между същите страни/, че тази удостоверителна функция не е надлежно извършена - поради неспазване правилата на чл. 479 ГПК, то тогава тя отпада. В този случай съдържащата се в нотариалния акт разписка – изявление на продавача за получаване на цената, на практика съставлява частен документ, подписан от сляпо и глухо лице без приподписване от свидетели /при липса на удостоверителна функция на нотариус или съд/ и следователно в нарушение на изискванията на чл. 151 вр. с чл. 475 ГПК отм., Поради това и той не удостоверява надлежното запознаване на лицето със съдържанието на документа, респективно не съставлява доказателство, че изявлението е направено от това лице – съобразно чл. 144 ГПК отм..

Такава е и процесната хипотеза. Предвид прогласената нищожност на сделката поради липса на форма с оглед ненадлежно нотариално удостоверяване, поради отпадане на удостоверителната функция на нотариуса /чл. 151 вр. с чл. 475 ал. 2 ГПК отм. и липсата на приподписване от свидетели съобразно чл. 151 ГПК отм., нот. акт №.34/4.04.05г. не съдържа валидно изявление на слепия и глух продавач, че е получил цената. Установяването на това обстоятелство по делото е в тежест на ищцата /чл. 154 ал. 1 ГПК/ и с оглед липсата на годни доказателства в този смисъл то е недоказано. Не е налице получаване при начална липса на основание по смисъла на чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД, респективно не се дължи връщане на процесната сума. Същевременно за пълнота следва да се посочи, че въпросът дали безспорно слепият продавач е бил и напълно глух и практически не би могъл да възприеме текста на нотариалния акт при прочитане, вкл. с оглед дължината и спецификата му, е бил част от предмета на предходно дело между страните - за прогласяване нищожността на сделката поради липса на форма с оглед нищожно нотариално удостоверяване предвид нарушение на чл. 479 ГПК отм., В рамките на същото този въпрос е бил детайлно изследван /в това число след изслушване на експертни заключения и свидетелски показания/ като преюдициален и в настоящия процес не би могъл да бъде пререшаван.

В. съд, като е приел, че нотариалният акт съдържа годно изявление за получаване на сумата - без да обсъди своевременно релевирани доводи и възражения на ответниците, вкл. факта на безспорната недъгавост на продавача, и без да отчете при преценката си относно доказателствената стойност на документа разпоредбите на чл. 151 вр. с чл. 475 ГПК отм., е постановил решение в нарушение на закона. То следва да бъде отменено като незаконосъобразно на основание чл. 281 т. 3 ГПК, а предявеният иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД – да бъде отхвърлен. На всеки касатор се дължат по 1636, 32лв. разноски пред всички инстанции на основание чл. 78 ал. 2 ГПК, като направените такива пред ВКС за адвокатско възнаграждение в размер на по 850лв. /при минимално по 608, 45лв. съгласно Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ не са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените от пълномощника им действия по процесуално представителство.

Мотивиран от горното и на основание чл. 281 т. 3 пр. 2 ГПК и чл. 293 ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение №.1944/17.12.14 по г. д.№.1690/14г. на Варненски окръжен съд и потвърденото с него решение №.2198/24.04.14 по г. д.№.14518/12г. на Районен съд Варна, последното допълнено с реш.№.3192/17.06.14 по г. д.№.14518/12.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. К. Й. срещу Д. Р. К. и Й. Р. И. искове с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумите от по 5569, 02лв. като неоснователни.

ОСЪЖДА Г. К. Й. да плати на Д. Р. К. и на Й. Р. И. по 1636, 32лв. /хиляда шестотин тридесет и шест лева и тридесет и две стотинки/ разноски на основание чл. 78 ал. 2 ГПК.

Решението е окончателно.

П.: ЧЛЕНОВЕ: