Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - С. срещу решение № 147/09.01.2015 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 5357/2014 г., с което е отменен ревизионен акт № [ЕГН]/26.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – [населено място] в частта относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер 27 066.67 лева по фактури, издадени от [фирма], ведно със съответните лихви, както и в частта относно определения допълнителен корпоративен данък за 2007 г. в размер 7 870.14 лева. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдъпроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. В касационната жалба се отправят упреци към извършената от съда оценка на писмените доказателствени средства. Възсъздават се съжденията от юрисдикционния акт при оспорпването по административен ред за пропуск на РЛ и доставчика да съставят дължимите по сключения между тях договор актове за установяване на изпълнението; липсата на трудов ресурс у доставчика; неустановеното доставяне на материалите; недоказаната редовност на водене на счетоводството от доставчика; отсъствието на актове обр. 19, съставени между доставчика и РЛ и акцентът в решението на съществуването на такива със страни РЛ и неговия възложител. Очертана е връзката между споровете по ЗДДС и ЗКПО, за да е обоснове неправилност на решението и в частта разпореждаща отмяна на РА относно установеното задължение за корпоративен данък и закъснителна лихва за него. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. Претендират се доловодни разноски, съизмерени с юрисконсултското възнаграждение, за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация [фирма], чрез повереника си адв. Р. отрича основателността на касационната жалба.

Заключението на прокурора е за основателност на жалбата.

Като обсъди...