Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" - Е. против решение № 124 от 20.11.2015 г. на Административен съд Ямбол по адм. дело № 175/2015 г. С него се отменя като незаконосъобразна заповед № ЗД-РД-07/0029/12.10.2015 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" Е. с която е временно настанено малолетното дете М. Г. Т. В ЦНСТ Е. до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО).

Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.

Ответницата, Г. А. Т. като майка и законен представител на М. Г. Т. чрез процесуален представител адвокат взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата.

Ответницата, М. Г. Т. чрез особения представител адвокат Т. взема становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба от Г. А. Т. срещу цитираната заповед, издадена на основание чл. 27, ал. 1 във връзка с чл. 35, ал. 2 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) и чл. 33, ал. 1 и 2 от ППЗЗД.

Възраженията са за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна. От доказателствата по делото е установено, че констатациите в социалния доклад не отговарят на действителното фактическо положение поради което е изведен правен извод, че детето не се нуждае от социална закрила с оглед запазване на неговия живот и здраве и обжалваната заповед е в противоречие с материалния закон и целта на закона, поради което е отменена. Решението е правилно.

Заповедта е мотивирана с констатациите от социален доклад в който е посочено, че майката Г. А. Т. не полага грижи за отглеждането на детето и системно оставя децата си без надзор. Тези констатации са мотивирали административния орган да издаде обжалваната заповед. Административното производство е започнало по сигнал от бащата на едно от децата, който е неангажиран с отглеждането на децата и които се отглеждат от Г. Т.. Социалният доклад е основан на разпити на съседи които костатации се опровергават от доказателствата събрани от съда. При анализа на тези доказателства съдът е извел обоснован фактически и правен извод, че децата отглеждани от Г. Т. не се намират в никакви социални рискове, нито има заплаха за живота и здравето им и правилното им възпитание и отглеждане, поради което не се налага намеса на държавни органи за вземане на мерки за социална закрила по реда на ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО). При тези данни съдът е постановил правилно решение при отсъствие на пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото на Г. Т. се дължат разноски в размер на 300 лева за настоящата инстанция представляващи възнаграждение за един адвокат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК ВАС шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 124 от 20.11.2015 г. на Административен съд Ямбол по адм. дело № 175/2015 г.

ОСЪЖДА дирекция "Социално подпомагане" - Е. да заплати в полза на Г. А. Т. сумата от 300/триста/ лева представаляващи разноски - възнаграждение за един адвокат. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Особено мнение: