Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Техностоп О. със седалище [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Н. К. обжалва решение № 2125/09.12.2014г. на Административен съд, [населено място], постановено по адм. дело № 3038/2013, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт 1301276/12.08.2013г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 348/18.11.2013г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", [населено място] в оспорената част относно установените задължения за корпоративен данък за 2007г. - 2009г. и за данък добавена стойност за данъчен период м. 12.2009г и съответните лихви.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради неправилна преценка на съда за наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Според касационния жалбоподател за да се приложи това основание е необходимо да се установяват реално получени, но недекларирани парични средства, за които се предвижда формиране на облагаема основа и съответно облагане с данък. В тази връзка посочва, че в процесния случай наличието на укрути приходи е обосновано с обстоятелството, че ревизираното дружество е получило стоки по фактури, издадени от Т. България ЕАД и с обстоятелството, че е продало тези стоки, които не са доказани. Счита, че доказателствената тежест за установяването на основанието по чл 122, ал. 1, т. 2 ДОПК е на органа по приходите.

Релевира и доводи, че констатациите в ревизионния акт са взаимноизключващи се - от една страна органите по приходите приемат, че счетоводството на ревизираното лице е водено редовно, а от друга твърдят, че не са отчетени фактури за получени стоки, както и последващата им продажба.

Позовава се на константната съдебна практика по приложението на ЗДДС, според която задължението за...