Образувано е по касационна жалба на Дирекция “Инспекция по труда” – Варна против решение № 1292 / 20.07.2009 г. по адм. дело № 645 / 2009 г. на Административен съд – Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответните по жалбата страни, ТД “Булгарплод груп” ООД, гр. В. и М. И. И., от с. И., област В. не изразяват становища.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна.
Предмет на контрол пред административния съд е предписание на Дирекция “Инспекция по труда” – Варна, издадено от мл. инспектор, с което е разпореден срок до 29.01.2009 г., в който ТД”Булгарплод груп” ООД, гр. В. да предложи на М. И. И. сключване на трудов договор съобразно постановление от 26.01.2009 г. за съществуване на трудово правоотношение.
За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че е издаден в нарушение на материалноправни разпоредби и при съществени нарушения на административнопроизводствени правила – основания по чл. 146, т. 4 и т. 3 от АПК.
Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно.
В хода на съдебното производство съдът законосъобразно е конституирал като ответник по жалбата Дирекция “Инспекция по труда” – Варна. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Главната инспекция по труда към Министерството на труда и социалната политика. Тя е орган за специализиран външноведомствен контрол за спазване на трудовото законодателство. Състои се от централно управление и специализирани териториални контролни органи – Дирекции “Инспекции по труда” с щатно обособен персонал (инспекторски и помощен), чрез който реализира своите контролни правомощия. По смисъла на §1, т. 1 от ДР на АПК административен орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Прилагайки точно цитираните разпоредби, Административен съд Варна е достигнал до законосъобразния извод, че надлежен ответник във връзка с оспореното предписание е Дирекция “Инспекция по труда” - Варна. Преизвършването на всички процесуалните действия по делото след конституирането и сочат неоснователност на развитите доводи за съществени нарушения на съдопроизводствени правила.
Фактическите констатации на Варненския административен съд са съобразени с установените по делото правнозначими факти и сочат неосъществяване на трудови функции от М. И. към момента на проверката на инспекторите на Дирекция “Инспекция по труда” – Варна в търговското дружество. Надлежно обосновани от обсъдените в първоинстанционното производство показания на свидетелката Л. К., обясненията на страните, обявата във вестник “Позвънете”( бр. 7 / 12.01.2009 г.), справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ, трудов договор № 16 / 26.01.2009 г., подкрепят направения извод, че към момента на проверката М. И. се е запознавала с условията на труд, не е работила на машините, не е била в работно облекло, не е договорила работно време, почивки и отпуски, не е била запозната с безопасността на труда и трудовата дисциплина.
При липсата на доказателства, че лицето е изпълнявало работа с определени трудови функции, място на работа и работно време, срещу което да се дължи трудово възнаграждение в определен размер, не може да се приеме, че е възникнало трудово правоотношение между ТД”Булгарплод груп” ООД, гр. В. и М. И. И.. За да се констатира трудово правоотношение, към момента на установяването то трябва да съществува, т. е. към този момент трябва да е налице изпълнение на трудови задължения от страна на работника. Не може да бъде обявено съществуването на трудово правоотношение, което още не е възникнало.
Съобразявайки гореизложеното, първоинстанционният съд точно е приложил разпоредбата на чл. 405а от КТ.
По изложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд счита, че не са налице твърдяните с касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1292 / 20.07.2009 г. по адм. дело № 645 / 2009 г. на Административен съд – Варна. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Е. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. П./п/ Т. Т. Т.Т.