3О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50018

гр. София, 11.10.2024 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1163/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е било спряно на основание чл. 292 ГПК до приключването на т. д. 2/23г. на ОСГТК, но следва да се възобнови заради постановено тълкувателно решение.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Райфайзенбанк (България) ЕАД срещу решение № 12488/20г. на Софийски апелативен съд, с което е признато за установено на основание чл. 439 ГПК, че ищцата Е. А. В. не дължи на банката 49309,29лв., заедно с изтеклите лихви, такси и разноски по изп. д. 67/19г. на ЧСИ В. М. с рег.№860, поради изтекла погасителна давност.

В изложението към жалбата се поддържа основание по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следния въпрос- „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“. По същия въпрос се поддържа и очевидна неправилност на въззивното решение.

За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:

Правният спор между страните е възникнал от твърдения на ищцата, че е получила покана за доброволно изпълнение по изп. д. 67/19г. на ЧСИ В. М. с рег.№860, образувано въз основа на изпълнителен лист по чл. 417 ГПК, издаден през 2009г. в полза на „Райфайзенбанк (България) ЕАД за плащане на сума общо в размер на...