О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50133

гр. София, 25.05.2023 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията А. Ц. гр. д. № 1163/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Райфайзенбанк (България) ЕАД срещу решение № 12488/20г. на Софийски апелативен съд, с което е признато за установено на основание чл. 439 ГПК, че ищцата Е. А. В. не дължи на банката 49309,29лв., заедно с изтеклите лихви, такси и разноски по изп. д. 67/19г. на ЧСИ В. М. с рег.№860, поради изтекла погасителна давност.

В изложението към жалбата се поддържа основание по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по следния въпрос- „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“.

Правният спор между страните е възникнал от твърдения на ищцата, че е получила покана за доброволно изпълнение по изп. д. 67/19г. на ЧСИ В. М. с рег.№860, образувано въз основа на изпълнителен лист по чл. 417 ГПК, издаден през 2009г. в полза на „Райфайзенбанк (България) ЕАД за плащане на сума общо в размер на 49309,29лв.. Според ищцата задължението към банката е било погасено по давност, защото въз основа на същия изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело през 2009г. при ЧСИ М.Б., но това изпълнително дело е било перемирано заради бездействие на банката още на 27.01.2012г., макар изпълнителното дело да е прекратено с постановление на ЧСИ през 2016г.. Освен това същото вземане на банката е било установено с влязло в сила съдебно решение по чл. 422 ГПК на 30.10.2012г., и оттогава е била започнала да тече нова 5- годишна давност, която е била изтекла на 30.10.2017г., тъй като давността не е била прекъсната в този период. Поради перемцията и изтеклата погасителна давност, ищцата е поискала на основание чл. 439 ГПК да се установи спрямо банката, че вземането е погасено по давност.

В срока за отговор банката е възразила, че по изпълнителното дело на ЧСИ М.Б. давност не е текла до 26.06.2015г. на основание ППВС 3/80г., поради което до образуването на новото изпълнително дело по описа на ЧСИ В. М. през 2019г. няма как да е била изтекла 5- годишната погасителна давност.

Въззивният съд е приел, че перемцията на изпълнителното дело срещу ищцата е настъпила на 27.01.2012г., когато е изтекъл 2- годишния срок от последното изпълнително действие, представляващо налагането на запор върху трудовото възнаграждение на 27.01.2010г.. Други изпълнителни действия срещу ищцата не са били извършени, за да прекъснат погасителната давност за вземането. Освен това 5- годишната погасителната давност за вземането е била започнала да тече на 30.10.2012г., когато с влязло в сила решение по чл. 422 ГПК е било установено вземането на банката срещу ищцата. Давността не е била прекъсната след това и е била изтекла на 30.10.2017г.. Въз основа на посочените изводи, въззивният съд е приел, че ищцата не дължи сумите по изпълнителния лист, издаден през 2009г., респективно сумите по изп. д. 67/19г. на ЧСИ В. М. с рег.№860, поради изтекла погасителна давност.

В касационната жалба е оспорен изводът на съда, че погасителната давност не е била прекъсната за периода до 2017г., когато 5- годишната погасителна давност е била изтекла. Според касатора, до 26.06.2015г. не е текла погасителна давност за вземането, удостоверено в изпълнителния лист от 2009г. на основание ППВС №3/80г..

Настоящият състав на ВКС счита, че делото следва да се спре на основание чл. 292 ГПК, тъй като е образувано т. д. №2/23г. на ОСГТК по следните въпроси, които имат значение за разрешаване на правния спор между страните: 1. „В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, може ли перемпция да настъпи само по отношение на тези от тях, срещу които не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години, и независимо от това, че в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници, или за настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството?“ 3. „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по к. гр. д. 1163/21г. на ВКС, ІІІ ГО, до постановяването на тълкувателно решение по т. д. №2/23г. на ОСГТК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: