О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 237

гр. София, 15.06.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Александър Цонев

Членове: Филип Владимиров

Джулиана Петкова

като изслуша докладваното от съдията А. Ц. гр. д. № 1163/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с молба за възобновяване на к. гр. д. 1163/21г. на ВКС, ІІІ ГО, подадена от Е. А. В.. Изложени са твърдения, че касационното производство е спряно до приключване на т. д.№3/20г. на ОСГТК, но тъй като тълкувателният въпрос е преформулиран, то е отпаднала причината за спиране на касационното производство.

Настоящият състав на ВКС счита, че молбата за възобновяване е неоснователна по следните съображения:

Касационното дело е образувано е по касационна жалба на „Райфайзенбанк (България) ЕАД срещу решение № 12488/20г. на Софийски апелативен съд, с което е признато за установено на основание чл. 439 ГПК, че ищцата Е. А. В. не дължи на банката 49309,29лв., заедно с изтеклите лихви, такси и разноски, поради изтекла погасителна давност.

Правният спор между страните е възникнал от твърдения на ищцата, че задължението и към банката е погасено по давност, тъй като вземането на банката било установено с влязло в сила съдебно решение на 27.09.2012г., и тогава е започнала да тече нова 5- годишна давност, която е изтекла на 30.10.2017г., без преди това банката да е предприела действия по принудително изпълнение, за да прекъсне давността. В срока за отговор банката е възразила, че до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, погасителна давност за вземането на банката не е текла на основание ППВС № 3/18.11.1980 г., тъй като е имало висящо изпълнително производство.

Въззивният съд е приел, че ППВС № 3/18.11.1980 г. е неотносимо към спора между страните.

В касационната жалба се излагат доводи, че за процесното изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015г. се прилага ППВС №3/80г., поради което в изложението към жалбата се поставя въпроса „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“. Становището на банката, че ППВС 3/80г. се прилага до 26.06.15г. е нейният единствен защитен аргумент.

С определение №60194/21г. на ВКС, ІІІ ГО, касационното производство е спряно до приключване на т. д. №3/20г. на ОСГТК.

Въпросът по който е образувано тълкувателното дело- „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“ е преформулиран в следния смисъл- „Как се прилага нормата на чл.115 ал.1 б.”ж” ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. д.№ 2/ 2013 г., ОСГТК, ВКС?“.

Преформулирането на въпроса по т. д. №3/20г. на ОСГТК не променя предмета на тълкувателното дело, а е израз на разбирането - коя правна норма и по кой въпрос е тълкувана противоречиво, за да се стигне до противоречивата съдебна практика, чието преодоляване е целта на образуваното т. д. 3/20г. но ОСГТК. Следователно не е отпаднала причината за спиране на настоящото касационно дело, спряно на основание чл. 292 ГПК до приключването на т. д. 3/20г. на ОСГТК.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за възобновяване на к. гр. д. 1163/21г. на ВКС, ІІІ ГО, подадена на 18.03.22г. от Е. А. В..

Определението не подлежи на обжалване по аргумент за същото от чл. 292 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: