Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс.

Образувано е по касационната жалба на Б. Н. Е. от София, против решение по адм. д. № 658/2009 г. по описа на АС - София град. Иска отмяна с доводи за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че не е имал поведение, което да е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което да е уронен престижа на службата.

Ответната страна - директора на Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Бонев, оспорва жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството е образувано по жалбата на касатора - полицай трета степен в 04 група, 01 сектор „Превенция и охрана”, към „Сили за превенция и охрана” на отдел „Охранителна полиция” при СДВР, против заповед № 3-555/13.01.2009 г. на Директора на Столичната дирекция на вътрешните работи, с което му е наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 227, ал. 1, т. 3 и 10 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР - за деяние несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата.

За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е обсъдил всички представени с административната преписка доказателства, релевантни за предмета на спора. Ценени в тяхната съвкупност и логическа връзка, е направен извод за наличието на доказателства установяващи обстоятелството, че през месец ноември 2008 година жалбоподателят е поддържал нерегламентирани контакти с криминално проявени лица, като е превозвал –срещу заплащане, вещи предмет на престъпления.

Пред...