О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 199

София, 30.03.2018 година Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 06.02.2018 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

т. дело № 11/2018 година

за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], [населено място] против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 184 от 31.08.2017 г., по в. т.д.№ 263/2017 г., с което е потвърдено решение на Силистренския окръжен съд № 28 от 28.03.2017 г., по т. д.№ 84/2016 г. и е уважена молбата на земеделски производител И. Ф. Т. за едновременно обявяване неплатежоспособността на настоящия касатор с начална дата 31.12.2011 г. и откриване на производството по несъстоятелност спрямо същия, с налагане запор и възбрана върху собствените му движими и недвижими вещи, прекратяване дейността на предприятието му и обявяване на несъстоятелността му.

С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Позовавайки се на произхода на процесния дълг и на изчерпателно, лимитивно изброените в ТЗ групи лица, които са материалноправно легитимирани да искат откриване на производство по несъстоятелност спрямо търговец, касаторът основано възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд за наличие на предпоставките на чл. 625 ТЗ и притежавано от ищеца качество на негов кредитор за парично вземане по търговска сделка.

Счита, че доколкото в исковата молба не е въведено твърдение, че процесното задължение е парично, нито в хода на делото са ангажирани доказателства за неговата изискуемост, приетото от въззивния съд...