О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 154

София, 29.03.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ч. гр. дело № 488/2018 год.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Х. П. П., подадена чрез адв. М. М., против определение № 31869/06.12.2017 г. по ч. гр. д № 13327/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 185106 от 02.08.2017 г. по гр. д № 57553/2014 г. по описа на Софийски районен съд, с което на основание чл. 20, ал. 2 ЗБН производството по делото е прекратено.

В частната касационна жалба се съдържат подробни оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост, обусловили неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване са формулирани следните въпроси: 1. „Възниква ли вземането на кредитор на несъстоятелността на банка, обявена в несъстоятелност, за получаване на обезщетение за незаконно оставане без работа с постановяване на съдебно решение, с което се уважават предявени по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ искове или е необходимо успешно провеждане и на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, за да се приеме, че вземането за обезщетение за незаконно оставане без работа е възникнало, има сила на присъдено нещо и подлежи на удовлетворяване от синдика в производството по несъстоятелност на банката? “; 2. „Когато едно вземане е прието в заявен от кредитора на несъстоятелността размер в одобрения от...