О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 157

гр. София, 27.03.2018 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести март през две хиляди и осемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2679 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на УМБАЛ [фирма], [населено място], срещу решение №183 от 27.06.2017г. по т. д.№230/2017г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение №172/30.05.2016г. по т. д. №196/2015г. по описа на Старозагорския окръжен съд, е осъдено УМБАЛ [фирма], [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], сумата от 865 990, 56 лв., представляваща обезщетение за забава в изплащането на парични задължения в размер на законната лихва за времето от 12.06.2012г., респективно от следващата падежа дата, до 17.05.2015г., върху неизплатени суми за цена на доставени от ищеца на ответника по договори между тях в периода от 21.03.2011г. до 30.06.2013г., стоки по фактури, изрично посочени в решението.

Касационният жалбоподател твърди, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон, както и е необосновано. Поддържа, че въззивният съд не е постановил своя акт въз основа на събраните по делото доказателства и закона. Твърди, че с решението са нарушени забраните в чл. 43 ал. 1 и 2 от ЗОП отм. за изменение на съдържанието на клаузите на договорите, сключени в публична процедура по обществена поръчка. Поддържа, че с участието си в процедурата ищецът – изпълнител се е съгласил именно за тази форма на обезщетение при отговорност на възложителя...