Производството е по чл. 247 и чл. 250 ГПК.

Обжалвано е било решение от 17.11.2016г. по гр. д.№375/2016г. на ОС Шумен, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 203 КТ.

Допуснато е било касационно обжалване по въпроса за предпоставките за отговорността на водач на МПС за наложената му лично на него глоба / в случая поради открити нелегални емигранти в превозното средство, управлявано от него/, пред работодателя му, когато последният е погасил задължението му.

С решение от 01.02.2018г. Върховният касационен съд, като е отменил решение от 17.11.2016г. по гр. д.№375/2016г. на ОС Шумен, е осъдил И. Н. С. да заплати на [фирма] сумата 12 367, 78 /дванадесет хиляди триста шестдесет и седем лева и 78 ст/ лева, ведно със законната лихва, считано от 22.01.2016г., както и сумата 2 142, 07 лева разноски по делото.

С молба вх.№1841/ 19.02.2018г. И. Н. С., чрез процесуалния си представител е поискал да са допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решението на ВКС и да се допълни същото.

Ответникът по молбата [фирма] поддържа, че същата следва да се остави без уважение, тъй като решението не е непълно, а в диспозитива на същото не е допусната очевидна фактическа грешка.

И. Н. С., чрез процесуалния си представител е подал и въззивна жалба срещу касационното решение с вх.№1834/19.02.2018г., с която моли да се спре изпълнението на решението, както и същото да бъде отменено от друг тричленен състав на ВКС като неправилно.

Ответникът по жалба [фирма], в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е недопустима.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:

С решение от 01.02.2018г. по гр. д.№ 1111/2017г. Върховният касационен съд е приел, че ищецът е доказал по делото, че претърпените от него вреди са причинени умишлено от ищеца и поради това фактическия състав за ангажиране на пълната имуществена отговорност на работника е налице, а предявеният иск е основателен, поради което го е уважил. Прието е, че ответникът И. Н. следва да бъде осъден да заплати на [фирма] сумата 12 367, 78 лева, по иск с правно основание чл. 203, ал. 2, предл. първо от КТ, представляваща обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди, съставляващи стойност на глоба от 5 400 британски лири, която глоба е наложена на ищцовото дружество на 26.06.2013 г. от компетентните органи във Великобритания, за извършено на 24.01.2013 г. от ответника нарушение - превозване на нелегални емигранти, ведно със законната лихва, считано от 22.01.2016г.

Със същото решение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът е осъден да заплати на жалбоподателя направените разноски за всички инстанции в размер на 2 142, 07 лева.

В молба от 19.02.2018г. И. Н. С., чрез процесуалния си представител е поискал да са допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решение и да се допълни същото, тъй като съдът се е произнесъл свръхпетитум за сумата 4 500 британски паунда, в която част въззивното решение е влязло в сила като необжалвано.

Настоящият състав намира, че молбата е неоснователна както в частта й, с която се иска поправка на очевидна фактическа грешка в решението, така и в частта й, с която е иска допълване на същото.

С обжалваното пред ВКС въззивно решение съдът, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от [фирма], иск, с правно основание чл. 203, ал. 2, предл. първо от КТ, за осъждане на И. Н. да му заплати сумата от 12 367, 78 лв. представляваща обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди, съставляващи стойност на глоба от 5 400 британски лири, която глоба е наложена на ищцовото дружество на 26.06.2013 г. от компетентните органи във Великобритания, за извършено на 24.01.2013 г. от ответника нарушение - превозване на нелегални емигранти.

Това въззивно решение е обжалвано изцяло с касационна жалба вх.№158/10.01.2017г. от [фирма] и е допуснато касационно обжалване на цялото решение. Разглеждайки спора по същество Върховният касационен съд е счел, че въззивният съд е постановил обжалваното решение в противоречие с практиката му, според която работникът носи отговорност по чл. 203, ал. 2 КТ, когато вредата е причинена умишлено, като последната се предполага, доколкото намират приложение разпоредбите за деликтната отговорност, поради което го е отменил изцяло и се е произнесъл по съществото на спора, с които е бил сезиран, съобразно предмета и петитума на исковата молба.

Съгласно действащия правен режим производството за поправка на очевидна фактическа грешка може да бъде надлежно заявено и проведено в хипотезите, при които съдът, чието решение следва да се коригира по този ред, е допуснал очевидна фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие между формираната воля на съда / мотивите на решението/ и нейното изразяване в диспозитива на съдебния акт. Не съставляват очевидна фактическа грешка и не могат да бъдат поправени грешки, които съдът е допуснал при формиране на волята си. Чрез допускане поправка на очевидна фактическа грешка, не може да се замести вече формирана и изразена в съдебния акт воля на съда. В случая искането на И. Н. С. Искането е неоснователно, тъй като „очевидната грешка“ по см. на чл. 247 ГПК не е налице.

По реда на чл. 250 ГПК страната може да поиска допълване на решението, когато съдът не се е произнесъл по целия спорен по делото предмет. Срокът за подаване на молбата за допълването е едномесечен и тече от връчване на решението или от влизане в сила, когато то е необжалваемо. Искането за допълване се съобщава на насрещната страна, която може да подаде отговор в едноседмичен срок. В случая няма основание за допълване на решението, тъй като не е налице пропуск на ВКС да се произнесе по цялото искане.

Що се касае до подадената от И. Н. С., чрез процесуалния му представител въззивна жалба с вх.№1834/19.02.2018г. срещу касационното решение, то същата като недопустима следва да бъде върната. Решението на касационния съд е окончателно е не подлежи на последващ съдебен контрол, а въззивна жалба съобразно разпоредбата на чл. 258, ал. 1 ГПК може да се подаде само срещу решение, постановено като първа инстанция от районните или окръжните съдилища, но не и срещу решение, постановено от ВКС по съществото на спора.

Следва да се остави без разглеждане като недопустимо и искането за спиране изпълнението на касационното решение, тъй като не са налице предпоставките на чл. 282 ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№1841/ 19.02.2018г. от И. Н. С. за допускане поправка на очевидна фактическа грешка и за допълване на решение от 01.02.2018г. по гр. д.№1111/2017г. по описа на ВКС.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането, съдържащо се в молба вх.№1841/19.02.2018г. и във въззивна жалба вх.№1834/19.02.2018г. на И. Н. С. за спиране изпълнението на решение от 01.02.2018г. по гр. д.№1111/2017г. по описа на ВКС.

ВРЪЩА въззивна жалба вх.№1834/19.02.2018г. на И. Н. С. срещу решение от 01.02.2018г. по гр. д.№1111/2017г. по описа на ВКС.

Решението в частта, имаща характер на определение, с което е оставено без разглеждане искане за спиране изпълнение на касационно решение и е върната въззивна жалба, може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: