Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Й. И. Д., подадена чрез адв. С. Д. И., против определение № 211 от 06. 12. 2017 г. по гр. д. № 4532/2017 г. на ВКС, II г. о., с което е оставена без разглеждане молбата й за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на решение № 505 от 21. 02. 2003 г. по гр. д. № 373/2002 г. на ВКС, 5-членен състав и решение № 414 от 20. 10. 1998 г. по гр. д. № 234/1998 г. на ВКС, 5-членен състав, постановени в производство по чл. 231, б.“а“ ГПК отм., както и на влязло в сила решение № 2595 от 09. 03. 1998 г. по гр. д. № 119/1997 г. на ВКС, IV г. о.

Поддържа се нищожност на определението, поради постановяването му от ненадлежен състав /тричленен, вместо седемчленен или петчленен/. Сочи се и неправилност на акта, поради немотивираност на същия, противоречие на правните изводи с разпоредбите на чл. 303-309 ГПК и прилагане на указания, дадени с противоречащи на ГПК тълкувателно решение и постановление.

Ответниците по частната жалба Д. Х. Н. и В. И. Н., чрез адв. П. И., изразяват становище за неоснователност на същата.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателката и прецени данните по делото, прие следното:

Частната жалба е допустима, но неоснователна.

Неоснователен е доводът за нищожност на определението, поради постановяването му от ненадлежен съдебен състав – тричленен, вместо седемчленен или петчленен. Съгласно разпоредбата на чл. 307, ал. 2, изр. 2 ГПК, когато се иска отмяна на решение на Върховния касационен съд, молбата се разглежда от тричленен състав на ВКС.

Неоснователни са и доводите за неправилност на атакувания акт, поради немотивираност на същия, противоречие на правните изводи с разпоредби от действащия ГПК, съобразяване с указания, дадени с противоречащи на ГПК тълкувателно решение и тълкувателно постановление.

Съответна на процесуалния закон и разясненията, дадени с ППВС № 2/1977 г. и ТР № 7/2014 г. е преценката на състава на ВКС, според която молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК в частта й, с която се иска отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на решение № 505 от 21. 02. 2003 г. по гр. д. № 373/2002 г. на ВКС, 5-членен състав и решение № 414 от 20. 10. 1998 г. по гр. д. № 234/1998 г. на ВКС, 5-членен състав, е подадена срещу неподлежащи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК съдебни актове. Решенията са постановени в производство по чл. 231 ГПК отм., не се ползват със сила на пресъдено нещо, нито представляват влезли в сила актове, даващи разрешение на материалноправни въпроси, за които законът не предвижда друг ред за защита.

Съответна на процесуалния закон и разясненията, дадени с ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е и преценката за недопустимост на молбата за отмяна на решение № 2595 от 09. 03. 1998 г. по гр. д. № 119/1997 г. на ВКС, IV г. о., поради подаването й след едногодишния срок по чл. 232, ал. 2 ГПК отм., който е изтекъл преди влизане в сила на действащия ГПК от 2007 г., както и поради неприложимост на установените в действащия ГПК правила и срокове за отмяна по отношение на решения, станали неотменими по отменения кодекс.

Съобразяването на съдебния състав с цитираните по-горе ППВС № 2/1977 г. и ТР № 7/2014 г. е в изпълнение разпоредбата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ, определяща тълкувателните решения и тълкувателните постановления като задължителни за органите на съдебната власт, а доводът за противоречие на дадените със същите указания с действащия ГПК е неоснователен. Изложените от съдебния състав мотиви към акта са изчерпателни и ясни.

Като законосъобразно, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 211 от 06. 12. 2017 г. по гр. д. № 4532/2017 г. на ВКС, II г. о.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: