О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1276

гр.София, 18.03.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести март две хиляди двадесет и пета година в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир ДрагневГеновева Николаева

като изслуша докладваното от съдия Томов гр. д.№3710/2024г по описа за 2024 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и чл. 274, ал.2 ГПК по присъединеното ч. гр. д № 2709/2024г .

Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество ТД-В. Т. против решение № 68 от 22.03.2024г постановено по въззивно гражданско дело № 469 по описа за 2023 г. на Великотърновски апелативен съд, с което след отмяна на решение № Р-17 от 18.08.2023 г. по гр. д. № 663 / 2019 г. на Окръжен съд-В. Т. в обжалваната от ответниците част за постановено отнемане в полза на държавата, е отхвърлен предявен от Комисията /предишно наименование КПКОНПИ/ срещу М. С. С. иск по чл.142, ал.2т.1 вр. чл.141 от ЗОНПИ/ ЗПКОНПИ за отнемане на недвижим имот, представляващ дворно място с площ 428 кв. м. в [населено място] , общ. Л. заедно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка с пазарна стойност в размер на 9270лв, отхвърлен е иска, предявен срещу ”МИСТ-13”ЕООД по чл.153,вр. чл.145,ал.2 вр. чл.141 от ЗОНПИ/ ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, а именно наличният към края на проверявания период товарен автомобил „Ивеко Д. 35 С12” с рег. [рег. номер на МПС] , оценен на стойност 2740лв.Комисията не е обжалвала първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете за отнемане в полза на държавата на имущества и парични средства, които не са налични в края на проверявания период и в тази част решение № Р-17 от 18.08.2023 г. по гр. д. № 663 / 2019 г. на Окръжен съд - В. Т. е влязло в сила.

Производството за гражданска конфискация е започнало по реда на ЗОПДНПИ /отм./, но на основание § 5 ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, в сила от 07.01.2019г., съдилищата са приели за приложим последния закон.Проверяваното лице М. С. С. е привлечен като обвиняем за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 10, вр. с ал. 2 от НК и по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4, алт. 1 от НК , попадащи в обхвата на чл.22 ал.1 т.23 и т.25 ЗОПДНПИ /отм./. Комисията е образувала проверка, обхващаща периода 05.12.2007г.- 05.12.2017г. Твърди се придобиването на имущество от проверяваните лица, несъответно на реализирания доход, като несъответствието е значително ( § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ, отм.),след изменение на иска е заявено в размер на 240 807,45 лева . Комисията е поддържала, че сумата в общ размер на 152 395,15 лв., представляваща левовата равностойност на 113 300 USD, постъпили с входящи преводи през 2009г. по сметката на М. С. подлежи на отнемане в полза на държавата на основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал.2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ, тъй като не е установено законно основание и законен източник за получаването й.Това са суми по фактури за плащане на транспортна услуга, но са постъпвали в лична сметка на С., а не в сметка на дружеството, в която е следвало да постъпват, поради което са били включени в имуществото на лицето (за 2009г.) като суми с „неустановен източник”, включени са също така суми, получени от С. по системата WESTERN UNION в размер на 51 667,33 лв. и други парични суми - 330 лева постъпили от трети лица (с посочено основание на превода „захранване”),преминали през патримониума на проверяваното лице, неналични в края на проверявания период. Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение изцяло в осъдителната част, като за да отхвърли исковете е посочил, че при така предявеният иск по чл.153 ЗПКОНПИ срещу ответника С. с посочена цена 224 044,45 лева, предвид установените по делото данни е видно, че се претендира отнемане на преминали през банковите сметки неналични парични суми към края на проверявания период /в която част искът е отхвърлен с влязло в сила решение/, но също и, че тези суми (в общ размер 207 717, 69 лева - с. з. 14.02.2024г. пред ВТАС)са включени при формиране на „имуществото“ на проверяваното лице, за да се формира несъотвествие по см. на пар.1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ и да се иска отнемане на наличния имот и товарен автомобил от свързаното с проверявания дружество . Въззивният съд се е позовал на ТР 4/2021 от 18.05.2023г., на ВКС, ОСГК за да отрече поддържаната от Комисията основателност на иска в обжалваната част.Изтъкнато е, че неправилно като имущество придобито през проверявания период, при определяне размера на несъответствието са включени получените от проверяваното лице парични средства в размер на 155 720,36 лв.,/ равностойност на 115 652 USD/ , неналични в края на проверявания период, сумата 51 667,33 лева получена по western union и сумата 330 лева постъпила от трети лица - общо 207 717, 69 лева, за да се формира изискуемата от закона разлика от 150 000 лева.Освен, че тези суми не подлежат на отнемане в полза на държавата, те нямат и значение за определяне размера на релевантното несъответствие по см. на пар.1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ. Изчислено е, че ако от общата стойност на имуществото се извадят дори само тези преминали парични средства, неналични към края на периода /общо 207 717, 69 лева/, се получава сумата 65 939,65 лева/33 089,76 лева, при уточнена по твърдения на ищеца КПКОНПИ стойност на имуществото 240 807,45 лева. Затова в конкретния случай стойността на самото имущество по смисъла на пар.1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ не надвишава 150 000 лв. и няма как да се формира значителното несъответствие по смисъла на пар.1 т.3 от ЗПКОНПИ, независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ. Предвид изложеното е прието, че дори товарният автомобил Ивеко Д. да е придобит от юридическото лице „Мист-13“ ЕООД, за сметка на С.,което твърдение на Комисията е оспорвано от ответниците, товарният авткомобил също не подлежи на отнемане .

Касаторът твърди, че решението на Великотърновски апелативен съд е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Касаторът поддържа, че решението противоречи на дадените в ТР №4/2021г ОСГК като задължителна за съдилищата практика на ВКС разяснения. В изложение се формулира въпрос, по който се поддържа допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, с довод за противоречие на въззивното решение с ТР №4/2021г. на ОСГК на ВКС по отношение на приетото от апелативния състав, че паричните средства които не са налични в края на проверявания период и не са преобразувани в реални активи, се изключват от „анализа”.Според касатора, те представляват „разход на проверяваните лица”.Формулиран е въпроса : Представляват ли „разход” и следва ли като такъв да намерят отражение в анализа за определяне размера на несъответствието преминалите през системите за парични разплащания и банковите сметки на ответника парични суми с неустановен законен източник, както и стойността на придобитото и впоследствие отчуждено движимо имущество, за придобиването на което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество .

В депозиран отговор от ответниците М. С. С. и ”МИСТ-13”ЕООД представлявани от адв. И. К. се оспорват оплакванията на касатора.Въззивното решение е правилно и не са налице рпредпоставки за допускане до касационно обжалване. Даденото от състава на ВАпС тълкуване на разпоредбите на закона съвпада с даденото от ВКС тълкуване. Различен е само прочита на цитираното тълкувателно решение от представителите на КОНПИ. Претендират се разноски .

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Поставеният от касатора КОНПИ въпрос в оспорване на решаващите съображения на въззивния съд изразява тезата, че разпоредените парични средства и имущество, за което не е установен законен източник през проверявания период, участват в размера на несъответствието независимо дали това имущество е налично в края на проверявания период, тъй като представляват „разход”.Тази теза не намира опора в ТР № 4 от 18.05.2023г. по тълкувателно дело № 4 от 2021г. на ОСГК на ВКС,както се поддържа в изложението.В т.1 от тълкувателното решение е прието, че не представляват „имущество“по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Според т.2 не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. При уеднаквяване на практиката по тълкуване и прилагане на закона като правилно в тълкувателното решение на ОСГК на ВКС е възприето становището, че незаконно придобито може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното и свързаните с него лица през изследвания период, което е налично в края на този период, респективно значителното несъответствие е налице, когато разликата между стойността на наличното имущество в края на периода и това в началото надхвърля стойността, определена в закона. В мотивите е разяснено, че имуществото което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането. Законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни източници на доходи.Стoйнocттa нa т. нap.„знaчитeлнo нecъoтвeтcтвиe“ е cпeциaлнo зaoнoвo пoнятиe, oзнaчaвaщo пpeвишaвaнe c нaй-мaлo 150 000лв. cтoйнocттa нa имyщecтвoтo /нe нa cбopa нa paзxoдитe/ нaд oбщaтa cтoйнocт нa нетния доход зa проверявания пepиoд. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не.

Дадените от ОСГК разяснения по тълкуване на закона са приложени съответно от състава на ВТАС. След като в случая по делото не е налице „значително несъответствие” при така изясненият в задължителна за съдилищата тълкувателна практика законов смисъл на понятието, то и поддържаните от касатора означения и определения на неналичните парични средства, преминали през имуществото на проверяваното лице като„разход”,не придават необходимото обуславящо за решаващите изводи на съда значение на въпроса, формулиран в настоящето изложение.За пълнота следва да се изтъкне, че при решаващите си изводи ВТАС е съобразил разясненията в ТР №4/2021г ОСГК на ВКС,докато Комисията изначално е основавала иска на анализ, който противно на дадените от ОСГК на ВКС разяснения по тълкуване на закона е включвал остойностено неналично имущество.Невъзприемането на поддържания от жалбоподателя подход при обосноваване на превишение по параграф 1, т.3 от ДР на ЗОНПИ от въззивния съд, е в съответствие с указанията в ТР №4/2021г на ОСГК и трайно установената практика на ВКС, включително формирана след приемане на цитираното тълкувателно решение (Решение № 50130/03.01.2024 г. по гр. д. № 5134/2021 г. на ІV г. о., Решение №732/12.12.2024г по 2652/2023г Трето г. о, Решение № 50116/2024 по гр. дело № 3698 /2021г на Четвърто г. о; Решение №50007/2024г по гр. д № 4429/2019г на Четвърто г. о; Решение № 50004/2024 по гр д. № 3649 /2020 г. на Четвърто г. о; Решение №140/2023г по гр. дело № 3565 /2022 г. на Трето г. о; Решение № 203/2023 гр. д. № 4452/ 2022г,Четвърто г. о на ВКС и др.)

Постъпила е и частна жалба от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество ТД - В. Т. против определение № 417 от 08.07.2024г на Аапелативен съд-В. Т. по същото дело, с което определение по реда на чл. 248,ал.1 ГПК е оставена без уважение молбата на Комисията за намаляване размера на присъденото с въззивното решение адвокатско възнаграждение по сторени от двамата ответници разноски за адвокатска защита .В това производство ответниците са установили платени разноски за адвокат в размер на 2850 лв . По искането за намаляване на основание чл.78, ал.5 ГПК Комисията е посочила, че обжалваемият интерес пред въззивната инстанция е едва 12010лв (по пазарна оценка на двата искани за отнемане имота), което не оправдава разноски за адвокат в такъв размер, а ответниците са възразили, че възнаграждението включва и това за предната инстанция за защита от същия адвокат /на първа инстанция разноски на ответниците за адвокат не присъждани/ , доказателственият материал по делото е обемен и делото е с фактическа и правна сложност.За да остави молбата без уважение въззивният съд е съобразил фактическата и правна сложност на делото-големия обем данни и експертизата, като преценката за размера на възнаграждението следва да обхваща запознаване с тези доказателства при обжалването, освен това възнаграждението е заплатено за защита на две лица, с представителство и явяване в проведено открито съдебно заседание, в което е проведен преразпит на вещото лице. Съобразена е осъществената защита, при обема на която възнаграждението не е прието за прекомерно

Касаторът счита тези мотиви на съда за неправилни с оплакване, че не е съобразена конкретиката по делото. Не е съобразен обжалваемият интерес. Големият обем данни по делото самостоятелно не са обстоятелство, което да мотивира отхвърляне на искането за намаляване на адвокатското възнаграждение , има и разминаване в мотивите на акта – коментирано е възнаграждение от общо 2800лева, а присъденото е в размер на 2850лева.

Образуваното по постъпилата частна жалба производство по ч. гр. д № 3709/2024г е съединено с настоящето

Частната жалба е допустима, по същество е неоснователна.

Съображенията, с които въззивният съд е отговорил на искането по чл.78, ал.5 ГПК не подкрепят оплакването, че обстоятелствата по конкретното дело не са съобразени в насока фактическа и правна сложност и в насока извършени процесуални действия по делото и осъществена защита от адвоката като обем работа.Паричната оценка на обжалваемия интерес не винаги има водещо значение за съда по критериите, разяснени в практиката на ВКС Цената на иска е един от показателите за преценка на съда по отношение на оправдания размер при адвокатско възнаграждение, но без да се разглежда изолирано.Касае се за искове по специален закон, предвиждащ отнемане на имущество в полза на държавата.В случая спорът е пренесен пред апелативен съд като един от исковете е за отнемане на недвижимо имущество, а ответниците са защитавали правото си да разполагат със свои притежания. Това право е основно, засягането му от органи на държавата без основание е вредоносно за лицата, като според закона евентуалната вреда за тях не се измерява единствено с материалната стойност на претендираното за отнемане – също обстоятелство от значение за съда при преценката за пропорционалност на осъществената и заплатена адвокатска защита. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно, като платеното възнаграждение за защита от адвокат на всеки от двамата ответници в размер на общо 2850лв не е прекомерно, предвид така защитаваният интерес и фактическата и правна сложност на делата, заведени по реда на ЗПКОНПИ,от което настоящето дело не прави изключение.Изводът на съда за фактическа и правна сложност съответства на данните по делото и е конкретен.Съгласно указаните в практиката на ВКС критерии за комплексна преценка, съчетано се прилагат принципа за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално определено възнаграждение, което да е съответно на спецификата на адвокатския труд, обективно и справедливо -чл.36 ЗЗД.Въззивното определение е съобразено с тези критерии и следва да бъде потвърдено .

На ответниците по касационната жалба М. С. С. и ”МИСТ-13”ЕООД следва да се присъдят общо сторените в настоящето производство разноски за адвокатска защита, установени в размер на 2000 лева платено възнаграждение .

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска до касационно обжалване решение № 68 от 22.03.2024г постановено по въззивно гражданско дело № 469 по описа за 2023 г. на Апелативен съд –В. Т.

О. К. за отнемане на незаконно придобитото имущество ТД - В. Т. да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 30 лв държавна такса

О. К. за отнемане на незаконно придобитото имущество ТД-В. Т. да заплати на М. С. С. и ”МИСТ-13”ЕООД общо 2000 лева разноски за адвокатска защита в настоящето производство

Потвърждава определение №417 от 08.07.2024г по въззивно гражданско дело № 469 по описа за 2023 г. на Апелативен съд –В. Т.

Определението е окончателно

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: