Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Спортен клуб Пулс-София“ – гр. С. срещу решение № 4129/17.06.2019 г., постановено по адм. дело № 11081/2018 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на сдружението против РА № Р-22221717001367-091-001/15.03.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 1326/30.08.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП за установени задължения за корпоративен данък за 2015 г. и 2016 г. в общ размер на 547 785, 29 лв. и лихви – 63 918, 07 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът изцяло е преповторил констатациите и изводите на органите по приходите в ревизионния доклад и акт, както и на решението на директора на дирекция „ОДОП„ – гр. С., като напълно тенденциозно е дал превес единствено на твърдения от ответника, без да обсъжда всички представени от жалбоподателя в хода на ревизионното производство и в съдебно заседание аргументи и доказателства. Основното оплакване в касационната жалба се свежда до приетото и от органите по приходите и от съда, че приходите от членски внос на клуба в действителност представляват приходи от стопанска дейност, като според касатора това твърдение и краен извод не се базират на годни доказателства и са в очевидно противоречие с безспорни факти. В тази връзка жалбоподателят в настоящата инстанция възразява, че ревизионното производство не е проведено по реда на чл. 122 – чл. 124 ДОПК, поради което и фактическите констатации на органите по приходите не се ползват с презумпция за вярност до доказване на противното, както и че в съответствие с чл. 170 АПК в тежест на органите по приходите е било да установят и докажат всички основания, въз основа на които определят задълженията на лицето, но съдът при постановяване на решението си не се е съобразил с това оплакване. Касационният жалбоподател обжалва решението и поради това, че нито в административното, нито в съдебното производство не е извършен анализ от органите по приходите и от съда или са ангажирани доказателства, разкриващи характера на отношенията между сдружението и неговите членове и от които да бъде установено, че този характер е търговски или стопански. Относно събраните в хода на ревизионното производство четири писмени обяснения от членове на клуба, установяващи, че членовете на сдружението са повече от 7 000 според касатора те не установяват релевантни факти, както и приемането, че дейността е „търговска“ или „стопанска“ не е обосновано и не се базира на никакви критерии и същото не е доказано по никакъв начин в рамките на административното и в съдебното производство. Твърди се, че нито Законът за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), нито Законът за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) задължават сдруженията или спортните клубове да извършват конкретни и специфични дейности, които да удостоверят, че дейността им е нестопанска. Според касационния жалбоподател съдът не е обсъдил и други доказателства, сочещи за извършваната от сдружението нестопанска дейност съобразно устава, ЗЮЛНЦ и ЗФВС, както и органите по приходите и съдът напълно са игнорирали доказателства за осъществени от клуба мероприятия, като в хода на съдебното производство в съдебно заседание на 15.05.2019 г. е представен опис на множество мероприятия и инициативи, проведени от сдружението. В тази връзка касационният жалбоподател твърди, че няма правно основание отчетеният резултат от нестопанската дейност да сдружението да се приеме за „счетоводен финансов резултат" по смисъла на §1, т. 16 от ДР на ЗКПО. Възразява се, че доказателства, събрани извън хода на ревизията са недопустими и трябва да се изключат от преписката, като в тази връзка цитира съдебна практика на ВАС. Касаторът твърди, че не е правилно платеният членски внос от членовете на сдружението да представлява задължение, произтичащо от самото членствено правоотношение да се третира като получен от сдружението приход от реализирана дейност по чл. 1 ТЗ или от „стопанска дейност“, както се сочи от органите по приходите, както и че приходите от членски внос, който сдружението получава, се събират от членовете на сдружението на основание чл. 21, ал. 3 ЗЮЛНЦ, което е основно членствено задължение. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв.. М, както и в представената от нея писмена защита.
Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП чрез юриск. Калоферова я оспорва и моли да се остави като правилно обжалваното решение, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 17 299 лв.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение да се остави в сила.
Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да отхвърли жалбата срещу посочения по-горе ревизионен акт, с който на Сдружение „Спортен клуб Пулс-София“ – гр. С. са установени задължения за корпоративен данък за 2015 г. и 2016 г. в общ размер на 547 785, 29 лв. и лихви – 63 918, 07 лв., първоинстанционният съд е приел, че т. нар приходи от членски внос представляват всъщност приходи от стопанска дейност, поради което законосъобразно приходните органи на основание чл. 78 ЗКПО са начислили корпоративен данък. Съдът е установил, че сдружението е регистрирано като юридическо лице с нестопанска цел в обществена полза съгласно ЗЮЛНЦ с предмет на дейност – развитие, практикуване и администриране на културизма и фитнеса на местно и национално ниво на територията на Р.Б.У е от решаващия съд, че съгласно чл. 17, ал. 2 от Устава на сдружението, Общото събрание на членовете-спортисти се свиква на заседание от УС не по-рядко от веднъж годишно, но от доказателствата по делото не се доказва такива не са провеждани. Въз основа на събраните доказателства съдът е направил извод, че в замяна на членския внос лицата са получавали единствено достъп до ползването на услуги. Според съда сдружението само формално е изпълнявало изискванията на ЗЮЛНЦ, докато на практика е извършвало търговска дейност по предоставянето на услуги, прикрита като членство в юридическо лице с нестопанска цел, като осъществяваната от спортния клуб дейност е източник на регулярен и постоянен доход, а цените на услугите са определени на пазарен принцип. Въз основа на така констатираното съдът е приел, че приходите от членски внос за 2015 г. и 2016 г. следва да бъдат определени като приходи от стопанска дейност. В тази връзка се сочи в обжалваното решение, че за извършването на услугите жалбоподателят е сключил споразумения с „Бънч“ ЕООД, „Естим“ ЕООД, „Айкомент“ ЕООД, „А. Кн“ ЕООД и „Стейбълком“ ЕООД – всички свързани лица със сдружението. Съдът е възприел констатациите на ревизиращите органи, че посочените дружества не са имали кадрова и техническа обезпеченост да извършат посочените услуги.
За неоснователно е прието от съда възражението на жалбоподателя, че писмените обяснения на членове на клуба, са недопустими доказателства, тъй като според съда те са събрани в хода на извършените проверки и са изцяло в предоставените на органите на ТД на НАП – София правомощия, поради което няма законова пречка същите органи са се позовават на резултатите в хода на тези проверки.
Въз основа на горното решаващият съд е приел, че жалбата е неоснователна и я е отхвърлил. Обжалваното решение е правилно постановено.
Няма спор между страните по делото, че Сдружение „Спортен клуб Пулс-София“ – гр. С. е регистрирано по ЗЮЛНЦ през 2012 г., като осъществява своята дейност в обществена полза в областта на физическата култура. В тази връзка още в хода на ревизионното производство от сдружението е изискана книга на всички членове на спортния клуб на основание чл. 30, ал. 2 от Устава му. Представен е регистър на членовете на клуба, но той не дава конкретна информация за тях, нито за периода на членството им. Първоинстанционният съд подробно е описал относимите към правния спор факти и обстоятелства и въз основа на тях е направил законосъобразни изводи в подкрепа на констатациите на ревизионния акт. Това не означава, че е преповторил тези констатации, както се твърди в касационната жалба, а е изложил собствени мотиви след преценката на събраните по делото доказателства.
Установено е по несъмнен начин, че приходите от членски внос на сдружението за 2015 г. са в размер на 1 123 729, 44 лв. по кредита на с/ка 712 „Приходи от членски внос“ и по кредита на с/ка 721 „Лихви“ – 0, 02 лв. За 2016 г. приходът от членски внос по кредита на с/ка 712 е в размер на 4 051 328, 02 лв. Установено е също така, че и за двете ревизирани години сдружението е подало нулеви ГДД по чл. 92 ЗКПО. При положение, че въпреки поисканите от органите по приходите в ревизионното производство доказателства за членовете на клуба, представеният регистър не дава конкретна информация за тях и периода на членството им, затова и изводите и на приходните органи и на първоинстанционния съд, че отчетените приходи от членски внос представляват прикриване на приходи от стопанска дейнос, са законосъобразнит. Освен това при поискване от ревизиращите органи, сдружението не е представило доказателства за проведени съгласно чл. 30 от Устава му Общи събрания, поради което отново не е установен членския състав на спортния клуб и затова констатациите им правилно са възприети от решаващия съд, че са налице регулярни приходи, които носят постоянен доход на сдружението, а цените на услугите срещу членския внос са определени на пазарен принцип, поради което последните правилно са определени като приходи от стопанска дейност. Установено е също така от ревизиращите органи, че всеки член на сдружението заплаща членски внос в зависимост от вида на членството му, както и че срещу платения членски внос т. нар. членове получават карта с чип за достъп до местата, където се извършват услугите.
Не е опровергана от касационния жалбоподател и констатацията, че членският внос е определян на пазарен принцип и в зависимост от периодичността на посещение в спортните зали, което правилно и ревизиращите органи и съдът са приели, че се касае до извършване на стопанска дейност, от която сдружението получава приходи, прикриващи ги с т. нар членски внос. От извършените насрещни проверки на част от членовете на клуба, същите са обяснили, че общата че общата членска маса е около 7 000 души. От данните по делото не се установява да са провеждани Общи събрания съгласно Устава на сдружението, в което да участват членовете на клуба – 7 000 души, но доказателства за такава членска маса не е ангажирана от сдружението, въпреки че такава е изисквана от ревизиращите органи в хода на ревизията.
Относно сключените от сдружението споразумения с Бънч“ ЕООД, „Естим“ ЕООД, „Айкомент“ ЕООД, „А. Кн“ ЕООД и „Стейбълком“ ЕООД, които са свързани лица с касатора за извършване на услуги – боди тъмп, ТапАут, кросфит, комбинирана гимнастика, бокс, стречинг, бокс начинаещи, пилатес, спининг, степ аеробика и др., не са ангажирани никакви доказателства за реалното им извършване от посочените свързани с сдружението търговски дружества. В представените по делото ревизионни актове на посочените търговски дружество също е направена обоснована констатация, че са получили парични преводи от сдружението, без реално да са извършвали каквито и да е било услуги, поради което договорените в споразуменията сделки са с цел избягване на данъчно облагане – аргумент от чл. 15 и чл. 16, т. 1 ЗКПО. Освен посочените по-горе споразумения правилно приходните органи, а впоследствие и съда не са признали разходите по фактури, издадени от „Пи Е. М“ ЕООД през 2016 г. с предмет „предоставяне на хотелски услуги за провеждане на спортни мероприятия“ поради това, че не са свързани с дейността на сдружението и затова на основание чл. 26, т. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 и 2 ЗКПО е увеличен финансовия резултат със сумата от 698 592, 50 лв. предвид, че процесните доставки доказват извършването на стопанска дейност.
Представените справки в съдебното производство за проведени спортни мероприятия и инициативи не променят горните изводи, подкрепящи тезите и на приходните органи и на първостепенния административен съд, тъй като описът без да е подкрепен с конкретни доказателства, не представлява доказателство, че посочените мероприятия са действително проведени.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, сочени в касационната жалба и като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск Калоферова, на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция в размер на 8 647, 03 лв. на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От юриск. Калоферова е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции по 17 299 лв. за всяка една от тях. Възнаграждението в размер а 8 647, 03 лв. е изчислено при главница 547 785, 29 лв. и лихви – 63 918, 07 лв. и е съобразено с чл. 8, ал. 1, т. 5 от цитираната Наредба. Освен това с първоинстанционното решение е присъдено юрисконсултско възнаграждение, поради което е недопустимо повторно такова да се присъжда и с настоящето решение за същата съдебна инстанция.
Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4129/17.06.2019 г., постановено по адм. дело № 11081/2018 г. по описа на Административен съд, София-град.
ОСЪЖДА Сдружение „Спортен клуб Пулс-София“ – гр. С. да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция в размер на 8 647, 03 лв. Решението не подлежи на обжалване.