Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ивко ГР“ ЕООД – гр. С. срещу решение № 800/09.04.2019 г., постановено по адм. дело № 6/2019 г. по описа на Административен съд – гр. П., с което е отхвърлена жалбата дружеството срещу РА № Р-16001317000710-091-001/18.07.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. П., потвърден с решение № 572/28.09.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП за определени задължения за ДДС, вследствие на отказано право на данъчен кредит за месец януари 2012 г. в размер на 1 630 лв. и за месец март 2012 г. в размер на 2 114 лв. и лихви в общ размер на 2 032, 29 лв., както и за корпоративен данък за 2011 г. в размер на 4 523 лв. и лихви – 2 444, 78 лв. и за 2012 г. в размер на 1 872 лв. и лихви – 817, 59 лв. В голямата си част касационната жалба преповтаря оплакванията в първоинстанционната жалба срещу ревизионния акт, но в същото време се и релевират отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснато нарушение при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се от касатора, че в решението на Пловдивския районен съд (допусната грешка вместо Пловдивския административен съд) изцяло са възприети фактическите констатации и изводи на приходните органи и въпреки представените доказателства – договор за СМР, протоколи за извършени работи, обр. 19, които не били коментирани от състава на съда и лишава страната в процеса от възможността да упражни правото си на защита, което представлява самостоятелно основание за отмяна на съдебния акт. Аргументът, че доставчикът на строителни услуги не...