Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 323, ал. 1 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), представляван от Главния инспектор срещу решение по т. 8 от протокол № 23 от проведеното на 16.07.2019г. заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), с което по дисциплинарно дело № 48/2017г. по описа на ВСС е прието, че Д.Р, заемаща длъжността съдия в Апелативния специализиран наказателен съд, не е извършила нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ и не й се налага дисциплинарно наказание. Наведените в жалбата възражения относно несъответствие на обжалваното решение с установената фактическа обстановка по дисциплинарното производство, обуславяща неправилно приложение на материалния закон и несъотвествие с целта му са относими към основанията за оспорване на административните актове, релевиращи доводи за незаконосъобразност. Иска се отмяна на процесното решение и връщане делото на СК на ВСС за ново произнасяне.

Ответникът – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет оспорва основателността на жалбата. Намира процесното решение за правилно, обосновано и законосъобразно. Развити са съображения, че същото е постановено, след всестранно и обективно изясняване на фактическата обстановка, въз основа на което е обоснован извод досежно липсата на вмененото нарушение по ЗСВ.

Заинтересованата страна – Д.Р поддържа становище за неоснователност на подадената жалба. Намира решението на СК на ВСС за правилно и законосъобразно, поради което иска отхвърляне на оспорването.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, в изпълнение на нормата на чл. 168 във вр. чл. 146 АПК, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, в срока по чл. 323,...