Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на „СофПС“ ООД, гр. С., подадена чрез адв.. Т срещу решение № 2645 от 16.04.2019 г. по адм. дело № 10760/2015 г. по описа на Административен съд – София-град. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22220314001394-091-001 от 15.06.2015 г., издаден от Т.Т - началник сектор, възложител на ревизията и В.Г - главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 1503 от 05.10.2015 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – гр. С. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП),като „СофПС“ ООД е осъдено да заплати на Дирекция „ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 595 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че след като ревизията е проведена по общият ред, фактическите констатации в РА не се ползват с презумптивна доказателствена сила, а в тежест на органите по приходите е да докажат реалност на осъществената доставка. От приложените в преписката доказателства не може да се установи връзка между процесните фактури и приложените по делото митнически декларации за износ до Таджикистан. Австрийското дружество не е носило риска за стоките до доставката им в Таджикистан и не е било собственик на същите, като това е обстоятелство от което се налага извод, че стоките са били собственост на ревизираното лице. Поддържа се, че при неправилна преценка на събрания доказателствен материал са формирани неправилни крайни изводи за законосъобразност на оспорения РА. Иска отмяната на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски по делото.
Ответникът – директорът на Дирекция „ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Николова, оспорва касационната жалба. Намира решението за правилно. Съдът е анализирал представените договори и междураодсни митнически декларации и основателно е заключил, че неоснователно не е начислен данък за доставите като се е позовал на относимите разпоредби на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Моли атакувания съдебен акт да бъде оставен в сила, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Обосновава, че след подробен и задълбочен анализ на доказателствата по делото, първоинстанционният съд е направил изводи, които са правилни и съответстват на приложимите материално правни норми. Предлага решението да бъде оставено в сила.
Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционнен контрол. Разгледана по същество е неоснователна.
С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлена жалбата на „СофПС“ ООД срещу РА № Р-22220314001394-091-001 от 15.06.2015 г., издаден от Т.Т - началник сектор, възложител на ревизията и В.Г - главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 1503 от 05.10.2015 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП. По силата на РА на дружеството са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 106 517.40 лв., ведно с прилежаща лихва в общ размер на 12 663.04 лв. за данъчни периоди м. 01, м. 03. и м. 05.2014 г. и е осъдено да заплати на Дирекция „ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 3595 лв.
Установената по делото фактическа обстановка не е спорна между страните. На 10.01.2014 г. е сключен договор № 10012014 за покупка и доставка на материали между „ОЕКО BILANZ HDLS U В ЕТ“ GmbH с VIN ATU51053407, в качеството на възложител и „СофПС” ЕООД в качеството на изпълнител (л. 60 от Приложението). Възложено е доставка на PVC и алуминиева дограма, консумативи и др., включително услуги по надзор, планиране и организация на транспорт с цел монтирането им на 12 етажни жилищни сгради, находящи се на ул. „Нидждзи“, гр. Д., Таджикистан. В изпълнение на договореното през ревизираните периоди са издадени 4 фактури с получател австрийското дружество с предмет на доставка „50% авансово плащане по договор № 10012014“ и „частично плащане по договор № 10012014“. От фактурите е видно, че за доставките не е начисляван ДДС. Като основание за това е посочена разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС във връзка с чл. 21, ал. 2 ЗДДС - услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка. Пояснено е, че дограмата е изработена от „ВАЛДА 90“ ООД, а надзорът по монтирането е осъществен на строителният обект от служителя на ревизираното лице С.Х.А са доказателства за плащане. Представен е договор за изработка –дистрибутори (л. 133 от Приложението), сключен между „СофПС“ ЕООД, в качеството на възложител и „Валда 90“ ЕООД, в качеството на изпълнител и е уговорено производство по поръчка на дограма, стъклопакети и допълнителни елементи, подробно описани в приложение № 1 към договора. В изпълнение на договореното са съставени фактури (л. 146-161 от приложението), отразяващи плащания и доставка на дограма. Въз основа на представените доказателства органите по приходите са приели, че е извършена облагаема доставка на стоки, а не доставка на услуги както е посочено в отчетните регистри, водени от ревизираното лице. Прието е, че българското дружество е продало процесиите стоки на австрийското дружество на територията на България (EXW - франко склад на производител) и след като австрийското дружество е станало собственик на стоките, същото е осъществило износ на стоките за Таджикистан, включително е организирало транспортирането им. В подкрепа на изложеното били представените митнически декларации с вписан изпращач/износител „ОЕКО BILANZ HDLS U BET“ GmbH, получател „MIR&CO“ - Таджикистан и превозвач „SENKER&CO“ AG - Австрия, както и ЧМР. При тези доказателства е прието, че процесиите доставки са осъществени на територията на страната и за тях е приложима ставката от 20 % по чл. 66, ал. 1, т. 1 ЗДДС, което е обусловило доначисляване на ДДС в размер на 106 517.40 лв. за данъчни периоди м. 01, м. 03. и м. 05.2014 г.
За да постанови спорното решение, административният съд е обсъдил подробно и прецизно всички събрани по делото гласни и писмени доказателства и въз основа на тях е приел, че доставките не е освободена от начисляване на ДДС, тъй като в случая не е приложима нормата на чл. 28 ЗДДС. Касае се за доставка, която е осъществена на територията на страната, поради което е задължително нейното облагане.
Вярна е, и се споделя от настоящата инстанция и преценката на решаващият състав, че се касае за доставка на стока. В съответствие с практиката и на СЕС, е прието че доставката, която има водещо значениев случая е тази на стока - дограма. Транспортирането, монтажа и надзора по осъществяването му са услуги, които не биха имали смисъл без доставка на дограмата, поради което имат съпътстващ характер. Квалифицирането на доставката като такава на стоки е наложило „мястото на доставка“ да се определи съгласно правилата на чл. 17 от ЗДДС, като е съобразен начина на придобиване на стоката. В процесния случай, стоката се изпраща от ревизираното лице, поради което приложимо е правилото по чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, според което мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. При доставки на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна, мястото на изпълнение е територията на РБ и на основание чл. 12 ЗДДС се смята за облагаема доставка. За да се приложи нулева ставка по отношение на тази доставка, следва да са изпълнени изискванията на чл. 28 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 28 ЗДДС, облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които: се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика; изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната. Наличието на обстоятелствата по чл. 28, т. 1 и т. 2 ЗДДС, се удостоверяват с документите посочени в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС в редакцията, действаща след 01.02.2011 г., а именно с: митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство; фактура за доставката и документ за превоза на стоките.
По делото не е спорно, че ревизията е проведена по общият ред и фактическите констатации в РА не се ползват с презумптивна доказателствена сила, но от събраните по делото доказателства се установява, че не е приложима нормата на чл. 28 ЗДДС. Ревизираното дружество не разполага с митнически документ, в който да е вписан като износител на стоките. Не е било спорно, че издадените документи за износ на стоките сочат като износител „ОЕКО ВILANZ HDLS U BET“, Австрия. Единствените налични по делото документи за движение на стоките са представените по делото ЧМР, които също сочат за изпращач „ОЕКО ВILANZ HDLS U BET“, Австрия с място разтоварване в гр. Д., Таджикистан, както и получател MIR & Co, Таджикистан. Първоинстанционният съд правилно е приел, че при липса на представени митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение, не може да се приеме за доказано, че е изпълнена хипотезата на чл. 28 ЗДДС и процесните доставки не могат да се облагат с нулева ставка.
Не се споделя поддържаното от касатора твърдение, че органите по приходите не са установили надлежно „положителния факт на реално извършени облагаеми доставки“, а ревизионния акт е издаден въз основа на ревизионно производство проведено по общия ред и констатациите на приходната администрация нямат презумптивна доказателствена сила съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Доколкото за дружеството са настъпили изгодни за него последици, а именно неначисляван на ДДС по издадените фактури, то негово е задължението да докаже фактите, които са му дали основание да не обложи доставките, които е осъществило. След като не са представени такива доказателства, то съобразно нормата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС правилно съдът е приел, че доставките са с място на изпълнение на територията на страната и съобразно чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данъкът е изискуем от дружеството-касатор, в качеството му на доставчик.
Неоснователно е и твърдението, че „предвид доказателствения стандарт на органите по приходите при претендиран данъчен кредит, в настоящия слечяй не е доказано извършването на реална доствака“. Спорният между страните въпрос не е отосно реалността на доставките. Спорно е мястото на изпълнение на същите. Събраните в хода да ревизионното производство доказателства надлежно установяват, че собствеността върху стоките е прехвърлена на територията на РБ, поради което се дължи начисляване на ДДС. Решение 06361 от 22.05.2017 г., постановено по адм. д. №2392 /2017 г. на ВАС, осмо отделение, на което се позовава кастора е постановено при различна фактическа обстановка и касае спор за непризното право на данъчен кредит. По тази причина мотивите на решението не могат да бъдат отнесени към настоящият правен спор, който има за предмет мястото на изпъление на процесната доставка.
По делото не са представени доказателства за изпращане и транспортиране на стоките към държава членка на ЕС. От ревизираното лице не са представени документите посочени в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС (в редакцията, действаща след 01.02.2011 г.), а именно: митнически документ, в който ревизираното лице е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство. В случая не е изпълнена хипотезата на чл. 28 ЗДДС и процесните доставки не могат да се облагат с нулева ставка.
Предвид изложеното настоящият състав на ВАС, намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно постановено.
С оглед изхода на спора, на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 3 595 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2645 от 16.04.2019 г. по адм. дело № 10760/2015 г. по описа на Административен съд – София-град.
ОСЪЖДА „СофПС“ ООД, гр. С., ЕИК 175021226, със седалище в гр. С. да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 3 595 (три хиляди петстотин деветдесет и пет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.